Гидиън кимна и на път към спалнята попита през рамо:
— Макс ще дойде ли, Констанс?
— Имаше такова намерение — отговори тя. — Нали парламентът е във ваканция.
— О, чудесно! Исках да обсъдя нещо с него.
— Твоя случай? — попита заинтересовано Прюдънс.
— Не, Коледа — отговори небрежно Гидиън и разхлаби вратовръзката си. — Ако някой иска да говори с мен, ще ме намери в гардеробната. — И изчезна в банята.
— Пак ли сте се карали? — попита Констанс с високо вдигнати вежди.
— О, още едно дело, за което не съм съгласна. — Прюдънс описа случая и със задоволство установи, че Констанс реагира със същото възмущение на намерението на Гидиън да защитава безотговорния мъж с извънбрачно дете.
— Мисля, че в момента не можем да направим нищо — намеси се Частити. — По-добре е да го обработиш в спалнята.
— Съмнявам се, че ще постигна нещо. Той е упорит като вол. — В гласа на Прюдънс прозвуча примирение.
— Искам да ви кажа нещо за татко — смени темата Частити.
Сестрите я погледнаха внимателно.
— Има ли нещо ново? — попита Констанс. Частити поклати глава.
— Не от вчера. Но няма никакви признаци на подобрение. Душевното му състояние… толкова е потиснат… седи в библиотеката, взира се напред с празен поглед, посяга често-често към уискито и за всичко обвинява себе си.
— Трябва да го измъкнем от тази летаргия — каза Прюдънс.
— И Дженкинс каза същото.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — установи Констанс.
— По пътя ми хрумна нещо. — Частити погледна колебливо сестрите си. — Не знам какво ще кажете вие.
— Говори, мила. — Констанс я гледаше с очаквано.
— Помислих си, че ако има някой до него… — Частити спря, не знаейки как да продължи. Онова, което искаше да предложи, сигурно щеше да развълнува сестрите й, защото можеше да се изтълкува като акт на изневяра към паметта на обожаваната им майка.
— Трябва му жена — изрече решително тя. — Помислих си, че ако му намерим жена… Все пак ние търсим брачни партньори в целия град. От смъртта на мама минаха почти четири години. Не мисля, че тя би имала нещо против. Точно обратното…
— Естествено, мама щеше да одобри тази идея — прекъсна я енергично Констанс. — Прекрасна идея, Час!
Прюдънс остана още малко мълчалива и двете я погледнаха очаквателно. Най-сетне тя изрече бавно:
— Ако можем да му намерим финансово независима жена…
— А още по-добре такава, която е повече от независима — допълни Констанс.
— Но това би било същото като при Дъглас Фарел — възпротиви се Частити. — Не бива да сме такива материалисти! Исках само да кажа, че една изпълнена с разбиране спътница ще наведе татко на други мисли. Не е нужно да е богата.
— Не, разбира се, че не — побърза да я успокои Прюдънс. — Но ако все пак има парички, това ще позлати щастието им, нали? Татко изобщо не мисли за пари, а ние няма да му предложим жена, която не ни харесва, нали? Въпреки това… — Тя вдигна рамене. — Парите са много полезно нещо, Час.
— Като че ли не го знам — отговори сестра й. — Значи смятате, че възраженията ми срещу материализма на Фарел са закостенели и наивни?
— Честно казано, да — отговори Прюдънс и погледна към Констанс, която кимна.
Частити се загледа в чашата си, смръщила чело.
— Е, добре. Знаех си, че ще кажете така. Но не забравяйте, че не го познавате. Той е един мрачен, пресметлив, материалистичен шотландец.
— Но е и лекар — възрази Прюдънс. — Със сигурност иска да помага на хората. Това би трябвало да ти импонира, Час.
— И наистина щеше, ако бях повярвала, че е честен — обясни сестра й. — Но той ми напомня за индустриалните магнати от старата школа, които изобщо не се притесняват какви средства използват, за да постигнат целта си и кой попада под колелата по пътя им към богатството, Фарел очевидно смята, че няма какво да се възрази срещу алчността му, след като я е признал искрено.
— Нима си разбрала това само от една кратка среща в Националната галерия? — учуди се Констанс.
Частити се изчерви и сведе глава.
— Може би наистина малко преувеличавам — призна тя.
— Ако го срещнеш при нормален случай, например на вечеря у общи приятели, сигурно ще го видиш в друга светлина — предположи Констанс.
— Не можем да разпратим покани, докато не сме намерили подходящи кандидатки — възрази Частити. — Коя жена от кръга на нашите познати е толкова богата и отчаяна, че да сключи делово споразумение под прикритието на брака?
— Е, поне знаем, че не е нужно да е красива и умна — засмя се Прюдънс.
— Не е нужно дори да има характер — добави остро Частити. — Клиентът заяви, че няма да обръща особено внимание на тези дреболии.