— Обичам те — рече нежно тя и докосна устата му с връхчето на показалеца си. — Обичам те, Дъглас.
Гневът изчезна от погледа му. Той я притисна до гърдите си, устата му отново намери нейната. Устните му бяха твърди и властни, езикът му се втурна навътре. Частити усети как тялото му се втвърди, усети влажния отговор в слабините си и се засмя от радост.
— Къде? — попита гърлено тя и с нежна настойчивост засмука горната му устна.
Той я отнесе до голямото писалище, украсено с огромна попивателна. Тя се отпусна на гладката повърхност, вдигна крака и ги уви около хълбоците му. Зарови пръсти в гъстата му коса и впи устни в неговите, докато той вдигаше полата й. Повдигна се леко, за да свали панталонките й, и увеличи натиска на бедрата си, вдъхновена от твърдото дърво под гърба си. Когато го усети в себе си, нададе тържествуващ вик. Той мушна ръце под дупето й и я хвана здраво. Ускори тласъците, без да отделя уста от нейната. Вдигна глава и погледна в широко отворените й очи.
— Обичам те, Частити — произнесе задавено той и проникна още по-дълбоко в нея. Тя се устреми насреща му с дива страст и заби пети в гърба му. Двамата стигнаха заедно до върха и избухнаха в тържествуващ смях. Когато отново започнаха да възприемат света около себе си, отново се засмяха: на абсурдната си поза, от облекчение, от чисто, неподправено щастие.
— Дано не очакваш пациенти — пошепна задъхано Частити и улови протегнатите му ръце, за да седне на писалището.
— Не. Обикновено уговарям часовете си предвидливо — отговори той и пусна ръцете й, за да прибере ризата в панталона и да се закопчее. — Днес не е изключение.
Частити скочи от писалището.
— Виж ти! Всичко е било планирано, така ли?
— Е, не съвсем — отговори той с дръзка усмивка. — Но хранех известни надежди.
Частити също се постара да се приведе в приличен вид и се обърна към него.
— Искам да запазиш това писалище — каза тя. — Вече го обичам.
— И попивателната ли? — Той посегна към нея, обхвана раменете й и я целуна по челото. — Но какво, по дяволите, ще правя с останалата част от тази… тази… — И безпомощно зарови пръсти в косата си.
— Върни всички мебели — посъветва го Частити. — Нали сметките са у теб?
— Да — кимна той. — Сметки за пет хиляди фунта. — И отвори чекмеджето.
Частити изкриви уста.
— Винаги съм се учудвала колко скъп е лошият вкус. — Прегледа набързо сметките, които той й подаде, и изведнъж се засмя. — Прю ще се справи. Тя е истински експерт във връщането на закупени вещи. Някога баща ни често поръчваше неща, които не можехме да си позволим, и тя винаги успяваше да ги върне.
— Не е редно да въвличам семейството ти — промълви нерешително Дъглас и протегна ръка за сметките.
Частити ги остави на писалището.
— Не си прав — възрази решително тя. — Ти си част от семейството, което означава, че сестрите ми са длъжни да ти помогнат. — Тя го огледа с присвити очи. — Освен ако не си играете безсъвестно с мен, доктор Фарел, и нямате никакво намерение да направите от мен почтена жена.
Дъглас се поколеба само една секунда.
— Нима ме питате дали искам да се оженя за вас, мис Дънкан?
— Но разбира се, сър. — Тя направи грациозен реверанс. — Доктор Фарел, ще ми окажете ли честта да станете мой съпруг?
— Честта ще е изцяло моя — отговори той с церемониален поклон.
— Ето че успях! — Частити избухна в смях. — Значи, не възразяваш Прю да върне мебелите. Можеш да бъдеш сигурен — тя така ще обработи търговците, че те буквално ще я умоляват да им върне нещата. Бъди спокоен, няма да има проблеми.
— Но това означава да седя в празен кабинет — възрази той.
— О, решението е много просто… разбира се, ако не държиш на нови мебели. — Тонът й издаваше, че хората, които се обзавеждат с нови мебели, не са наред с главите.
Дъглас енергично поклати глава.
— Не… съвсем не.
— Сега ще ти кажа какво ще направим. На тавана в къщата ни на Манчестър Скуеър и в Роумзи Мейнър има толкова много непотребни мебели, че… — Като видя изражението му, тя млъкна стреснато.
— В Роумзи Мейнър задрямах в едно кресло, което миришеше на куче — отговори той, стараейки се гласът му да звучи неутрално.
— Е, не всички са такива. — Тя отиде при него и го прегърна. — Сключихме мир, нали?
— О, да — пошепна той в косите й. — Истински, траен мир, любов моя.
Много по-късно, в блажения мрак на късната вечер, Частити се протегна сладостно в леглото на Дъглас — намираха се в жилището му на Уимпол стрийт — и каза: