— Знам, че не е добре да разравяме старите рани, но въпреки това би трябвало да обсъдим как да набавим пари за твоята клиника. Нали знаеш, аз не съм богата…
— Е, надявам се, че капризите ти няма да ми струват много — отговори засмяно той.
— Не, разбира се, че не. И аз, и сестрите ми сме финансово независими — отговори възмутено тя.
— Тогава всичко е наред… щом няма да се налага да те издържам. — Той я притисна до себе си и плъзна пръсти по бузата й. — Освен това ти притежаваш необходимите връзки и ще ми осигуриш десетки богати пациенти, нали?
— Ще се постарая — отговори нежно тя. — Нищо чудно да се намери някой филантроп, който да спонсорира клиниката. Това би било чудесно, не мислиш ли?
— Да, сигурно — отговори сериозно Дъглас. — Но в момента ще ми помогнеш много повече, ако повдигнеш малко хълбоците си… да, точно така, стига толкова. — Той се заби дълбоко в нея и въздъхна доволно. — Частити, любов моя, щом си до мен, мога да постигна всичко, което искам.
Частити се засмя доволно в мрака.
— Заедно можем да преместим планина — заключи уверено тя.
ЕПИЛОГ
— Спомняте ли си — говореше възбудено Частити, — че само преди година изобщо не подозирахме за съществуването на Макс, Гидиън и Дъглас, а сега… не мога да повярвам. — Тя вдигна крак на стола и опъна копринения чорап по бедрото.
— Да не забравяме татко и контесата — засмя се Констанс и подаде на сестра си красиво избродирания жартиер.
— Жартиерите са много по-романтични от обикновените ластици, затова са напълно подходящи за първата брачна нощ — кимна доволно Частити и закрепи жартиера на мястото му.
— Абсолютно си права — съгласи се Прюдънс и й подаде втория жартиер. — Жартиерите са неотменна част от тоалета на жена, която ще се омъжи за „Летящия шотландец“.
Частити избухна в смях.
— Сигурно имаш предвид влака със същото име, Прю?
— Намекът ми беше двузначен — призна ухилено сестра й.
— Е, влакът заминава утре в десет, затова ще прекарам първата си брачна нощ в сватбения апартамент на хотел „Кларидж“. — Частити обу фини обувчици с цвят на слонова кост. — Нямам представа откъде Дъглас е намерил пари да го плати.
— Не бива да го питаш. Не е дипломатично — предупреди я Констанс, вдигна от леглото роклята от ябълково зелен шифон и я нахлузи през главата й.
— Не съм чак толкова глупава — отвърна сърдито малката сестра, но гласът й бе заглушен от шумоленето на коприната. Тя разпери ръце, за да могат сестрите й да закопчеят тесните ръкави. — Не е ли прекрасна?
— Възхитителна — кимна сериозно Прюдънс. — За разлика от дъщеря си контесата има отличен вкус. Подаръкът й е великолепен. Тази жена изобщо не се държи като мащехата от приказките.
— Лаура знае ли какво е станало с купените от нея мебели за кабинета на Дъглас? — попита Констанс, след като закопча и последното копченце.
— Не — отговори с усмивка Частити. — Оттогава не е идвала на Харли стрийт. Изцяло е заета с преустройството на дома на Джордж.
— Това не го смущава — отбеляза с кискане Констанс. — Той я обожава.
— Всекиму своето — заключи философски Прюдънс. Някой почука енергично на вратата.
— Мисис Фарел — извика Макс, — мъжът ви започва да става нетърпелив.
— Кажи му, че някои неща траят дълго, Макс — нареди строго Констанс. — Час не може да излезе от къщи по фуста.
— Той сигурно не би имал нищо против — засмя се Макс. — Но добре, отивам да му предам думите ти.
— Наистина трябва да побързаме — каза Частити и сложи на шията си кехлибарената огърлица. Промъкналият се в стаята лъч на залязващото слънце позлати огнените опали на пръста й. — Колко умно от страна на Дъглас… Знае, че само родените през октомври могат да носят опали. — Тя вдигна ръка към светлината. — Вижте как светят.
— Великолепни са. Като обиците. Сложи и тях. — Прюдънс й подаде чифт опалови обици.
— Остават вечерната чантичка, ръкавиците и палтото — изброи Констанс и когато сестра й се облече напълно, кимна с обич. — Изглеждаш прекрасно, скъпа. Още от сутринта.
Частити пое дълбоко дъх и в кафявите й очи блеснаха сълзи.
— Знам, че това не е краят на всичко, но въпреки това имам чувството, че нещо свършва.
— Не, мила, това е начало — възрази убедено Прюдънс. — За всички нас. Хайде, върви най-после при твоя летящ шотландец. — Тя бутна Частити към вратата, но после я привлече към себе си и я целуна по челото. Очите й заблестяха предателски.
Констанс прегърна двете си сестри и няколко секунди трите се държаха здраво една за друга. Частити се отдели първа.