— Точката е за теб, Час. — Прюдънс стана. — Време е да слезем в салона. Първите гости ще дойдат само след минута. — Тя се обърна към спалнята и извика: — Гидиън, слизаме! Побързай!
Мъжът й се появи веднага, закопчавайки маншетите си.
— Ще позволим ли на Сара да поседи в салона преди вечеря?
— Тя се надява да й позволим, но аз й казах, че решението ще вземеш ти. — Гидиън беше възпитавал сам дъщеря си в продължение на почти седем години и Прюдънс тепърва свикваше с новата си роля на майка. Често й беше трудно да реши кога трябва да постави ясна граница, да даде собствено предложение или да запази мнението си за себе си.
— Как мислиш, достатъчно ли е голяма да седи с нас в салона? — попита той и се върна в спалнята за жакета си.
— Според мен да.
— Тогава нека дойде. Ей сега ще дойда и аз.
Когато трите дами слязоха в салона, Сара вече беше там и ги чакаше.
— Ще ми позволите ли да остана малко с вас, Прю?
— Да, докато седнем на масата — отговори втората й майка. — Татко ти каза, че няма нищо против.
Тя огледа внимателно момичето, което, предусещайки съгласието на бащата, бе облякло най-хубава си официална рокля. Мастилото по пръстите нарушаваше малко общото впечатление, но това не беше важно. Прюдънс намести една шнола, за да прибере един непокорен кичур, и се усмихна.
— Ако искащ можеш да поднесеш сандвичите.
— О, да, с удоволствие! — кимна зарадвано Сара. Едва сега забеляза Констанс и направи реверанс. — О, лельо Кон, не те чух да идваш. Тъкмо се преобличах.
— Да, разбирам — кимна сериозно Констанс. — Защото знам, че имаш добър слух, и никога не би пропуснала да чуеш влизането ми.
Сара я погледна с известно съмнение, опитвайки се да разбере дали лелята си правеше шега с нея, но после реши, че дори да е така, това няма значение. Тя харесваше новите си лели. Те никога не се отнасяха надменно с нея, никога не я изключваха и бяха учудващо компетентни, когато имаше трудности с домашните. Освен това баща й също ги обичаше.
Влязоха в салона и Прюдънс огледа масата с преценяващ поглед. Всичко си беше на мястото.
— Кои са другите гости, Прю? — попита Констанс. — Има ли някой, когото още не познаваме?
— Само контеса Дела Лука и дъщеря й Лаура. Всички останали са ви познати.
Частити я погледна изненадано.
— Какви са тези екзотични птици?
— Контесата е клиентка на Гидиън.
— Една от онези, които ти одобряваш — отбеляза дяволито Частити, която си бе възвърнала обичайното добро настроение.
— Правилно, скъпа — отговори през смях Прюдънс. — Задачата на Гидиън беше да й помогне да си възвърне богатството. Тя е англичанка, но се омъжила за италиански конт. Наскоро овдовяла и решила да се върне с дъщеря си в Англия. Все още не ги познавам, знам само, каквото ми разказа Гидиън. Той ме помоли да ги поканя и да ги въведа в обществото. Доколкото знам, и той не познава дъщерята. Гидиън, имаше ли вече случай да се запознаеш с Лаура дела Лука? — попита тя, когато влезе мъжът й.
— Не, познавам само майката. Приятна личност. Предполагам, че дъщерята прилича на нея. — Той си наля уиски и попита: — Някой иска ли още шери?
Издрънча звънецът и всички чуха как Макс Енсор поздрави иконома непринудено и сърдечно. Макс влезе, придружен от Сара, която извика тържествено:
— Негово сиятелство Макс Енсор, министър на транспорта, депутат в парламента от окръг Саутуорк.
— Нахално хлапе! — изсмя се Макс и я ощипа по бузата. Сара се отдръпна и се засмя. Новият й чичо беше още по-приятен от лелите.
— Ще позволиш ли да ти предложа нещо за пиене, чичо Макс?
— Уиски, ако обичаш, Сара. — Макс целуна жена си, после сестрите й и размени здраво ръкостискане с Гидиън.
— Май пак си имал труден ден? — попита с усмивка Констанс, когато той се отпусна тежко на креслото до нея.
— Не, по-скоро мързелив — отговори той и нави един червеникав кичур на пръста си. — Цял следобед играх билярд.
— И спечели ли? — Констанс знаеше, че мъжът й е честолюбив поне колкото нея.
— Как смееш да питаш?
Тя избухна в смях.
— Бях сигурна, че си спечелил.
Когато икономът съобщи за пристигането на първите гости, беше време да изоставят интимните семейни разговори.
Съзнавайки дълга си, Частити посвети вниманието си на лорд Родерик Бриджъм, който трябваше да й кавалерства на масата. Не й беше особено трудно, защото го познаваше от години и знаеше, че е опитен и непринуден компаньон. Двамата изпълниха автоматично задължителните първи стъпки на разговора и тъкмо разменяха спомени за весели случки от детството си, когато бе съобщено за пристигането на контеса Дела Лука и дъщеря й.