— Познаваш ли ги? — попита тихо лорд Бриджъм.
— Не. А ти?
— Само съм чувал разни неща. Мама се запознала с тях на чай у лейди Уигън.
Частити вдигна изненадано глава. В тона му остана нещо недоизказано. Майката на лорд Бриджъм, величествена, малко плашеща дама, се считаше за отлична познавачка на човешките характери.
— Няма ли да ми кажеш тайната? — попита тя с непринудеността на дългогодишното им приятелство.
Роди сведе глава и я приближи до ухото й.
— Мама смята, че контесата е прелестна, но дъщеря й… — Изречението остана недовършено.
— Не можеш да ме оставиш в неведение — укори го тихо Частити и хвърли бърз поглед към новодошлите, които разговаряха с домакинята.
— Досадница — отговори също така тихо той. — По-точно казано, афектирана досадница.
Частити си каза, че не е прилично да се забавлява със светските клюки, но не можа да потисне смеха си. Позна остро формулираната присъда на лейди Бриджъм, буквално чу грачещия й глас, видя пред себе си презрително вирнатия й дълъг нос.
— Хайде да идем да се запознаем — каза тя и се запъти към групата, която се бе събрала пред камината.
— Контесо, позволете да ви представя сестра си, госпожица Частити Дънкан — каза официално Прюдънс, като я видя да се приближава. — Контеса Дела Лука… — Тя направи общоприетия жест на домакиня, която представя гостите си.
Частити улови ръката на дамата, която, макар и минала средната възраст, беше с много интересна прическа. Посивялата й коса беше вдигната на кок Помпадур, в който бяха втъкнати щраусови пера. Роклята от дамаска в синьо и златно, подплатена и силно пристегната, с буфан-ръкави, беше отдавна излязла от мода, но подхождаше на величествената й фигура. А диамантите на шията и ушите бяха великолепни.
— Добре дошли в Лондон, контесо — изрече тя с топла усмивка.
— Благодаря ви, мис Дънкан. Всички са толкова мили с нас. — Говорът й, оцветен с едва забележим акцент, издаваше, че е живяла дълго години в чужбина и още й е трудно да се върне към родния език.
— А това е мис Дела Лука — каза Прюдънс. — Мис Дела Лука, сестра ми Частити.
Лаура дела Лука, дълга и тънка, я погледна отвисоко. Строго затворената гълъбовосива рокля висеше на тесните й рамене като на закачалка. Косата, разделена на темето, беше сплетена на две плитки и завита над ушите. Младата дама изкриви тясната си уста в надменна усмивка, но очите й останаха студени.
— Много се радвам — изрече тя с тон, в който нямаше и капчица радост. — Знаете ли, още ми звучи необичайно да ме наричат „мис“. „Синьорина“ е много по-приятно.
— Ще се постараем да го запомним — отговори Прюдънс с усмивка, която не стигна до очите. — В Лондон не сме свикнали на чужди форми на общуване.
Частити улови погледа на Гидиън. Очевидно веднага бе разбрал, че новата гостенка опасно дразни острия език на жена му. Цяло щастие, че никой освен близките й не го забелязваше. Синьорина Дела Лука надали щеше да усети стрелите на подигравката, които щяха да улучват съвсем точно опитите й да налага своите виждания.
— Да, аз веднага разбрах, че англичаните не пътуват много — каза сега дамата. — Все още не са проумели, че пътуванията разширяват хоризонта.
— Права сте — отговори Констанс с обичайната усмивка на сестрите. — Но ще ми обясните ли как става така, че пътувалите по света често проявяват презрение към местните хора в тази изостанала страна?
Макс и Гидиън размениха погледи, в които неохотното веселие се смесваше с нещо като отчаяние. Веднъж набрали скорост, жените им не спираха.
Частити побърза да им помогне.
— Трябва да ми разкажете за Италия — намеси се решително тя. — Сестрите ми и аз прекарвахме много прекрасни месеци във Флоренция с нашата майка, но това беше толкова отдавна. Или поне на мен така ми се струва — добави бързо тя. — Сигурно много добре познавате Флоренция.
— О, Фиренце, естествено — протръби дамата. — Имам вила в края на града. Понякога имам чувството, че Уфиците са вторият ми дом.
— Какво щастие за вас — отвърна Частити. — Ние оставахме там само по един месец.
— Смятам, че един месец е напълно достатъчен да разгледате галериите, мис Дънкан — намеси се с усмивка контесата.
— Когато не се задълбочиш истински, естествено — подхвърли дъщерята. — Но аз смятам, мамо, че туристическите обиколки, даже да траят цял месец, изобщо не бива да се сравняват с постоянния живот там.
— Вечерята е сервирана, лейди Малвърн. — Звучният глас на иконома сложи край на разговора и Гидиън въздъхна облекчено.
Той предложи ръката си на контесата, Прюдънс кимна на Макс и той оказа същата чест на дъщеря й. Двама по двама, гостите се запътиха през залата към трапезарията.