Тази жена наистина е невъзможна, помисли си отвратено Прюдънс. Ала знаеше, че сега не е времето, нито пък си струва усилията да я постави на място.
— Възнамерявате ли да се представите в двореца, синьорина Дела Лука? — попита неочаквано Частити. — Това е неизбежен ритуал, ако желаете да вземете участие в лондонския сезон.
— Да, разбира се, че възнамерявам — отговори дамата. — Защо иначе беше нужно да идваме в Лондон? Мама ще ме представи след Коледа. Естествено тя е била представена на кралица Виктория.
— Естествено. — Частити се усмихна малко отнесено и отново се отдаде на мислите си. Щом Лаура дела Лука възнамерява да участва в светския сезон през идната година, значи си търси съпруг. Защото за всички присъстващи дами беше ясно, че, дори при най-доброжелателна оценка, времето й отдавна беше минало. Колко ли бърза да мине най-сетне под венчило? — размишляваше Частити.
3
— Какво досадно същество — въздъхна Прюдънс, когато вратата се затвори зад последния гост. — Час, даже ти не би могла да откриеш у синьорина Дела Лука черти, които да наречеш приятни. — Говорейки, тя имитираше много сполучливо афектирания акцент на дамата.
— О, не знам — промълви замислено Частити. — Може би трябва да потърсим външни черти, които да компенсират характера й.
Констанс я измери с остър поглед.
— Цяла вечер беше замислена, Час — отбеляза тя. — След вечерята не каза нито дума.
Частити само се усмихна и си взе шоколадов бонбон от сребърната чиния на ниската, украсена с интарзии масичка пред дивана, на който се настаниха.
— Коняк, Констанс? — попита Гидиън, отлично осведомен за вкусовете на сестрите.
— Благодаря. — Констанс пое с усмивка тумбестата чаша.
— Ликьор, Прюдънс?
— Гран Марние, моля.
— А за теб, Частити?
— Аз предпочитам бенедиктин — отговори младата дама. — Повече подхожда на шоколада.
Гидиън се усмихна. Предпочитанията на Частити към сладкото бяха постоянна тема за шеги в семейството.
Прюдънс отпи глътка от сладникавия портокалов ликьор и попита:
— Преди вечеря не каза ли, че искаш да обсъдиш нещо с Макс, Гидиън? Доколкото си спомням, ставаше въпрос за Коледа.
— Аха — разсмя се Макс. — Явно дамите искат да ни отпратят, Гидиън.
— Винаги същото — отвърна Гидиън с театрална въздишка и се надигна от дълбокото кресло до огъня. — Изхвърлят ме от собствения ми салон и ме пращат на студа.
— В библиотеката не е студено — възрази Прюдънс, свали очилата си и ги вдигна срещу светлината, за да провери дали са достатъчно чисти. — Вземете гарафата с коняк и изпушете по една пура.
— На вашите заповеди, мадам. — Клатейки глава, Гидиън посегна към гарафата. — Ела, Макс, ти си най-добрият ми другар в изгнанието.
Двамата мъже излязоха, изпратени от смеха на сестрите. Най-сетне салонът беше изцяло на тяхно разположение.
— Е — започна веднага Прюдънс, сложи очилата на носа си и се отпусна до Частити, — ще ни кажеш ли какво измъти, скъпа?
Малката сестра си взе още един бонбон и отпи мъничка глътка бенедиктин.
— Старите монаси са знаели какво правят — въздъхна доволно тя и вдигна чашката към светлината.
— Хайде, Час. — Констанс се наведе и бутна чинията със сладкото по-далеч от сестра си.
— Колко си зла — надули се Частити, но остави чашата с ликьор.
— Външни компенсиращи черти — напомни й Прюдънс.
— А, да. Хрумна ми една мисъл… всъщност две. Отскоро непрекъснато ми идват идеи. — Това прозвуча самодоволно.
— Нашата нова приятелка Лаура наистина е ужасно изнервяща, но е възможно да съществуват хора, които смятат това качество за второстепенно, стига да е компенсирано от други стойности.
— Е, и? — попита Констанс с високо вдигнати вежди.
— Смятате ли, че тя иска да си намери съпруг? — попита Частити. — Според мен това е единствената причина, поради която една млада дама държи да се представи в двора и да изтърпи целия лондонски сезон. Още повече на нейната възраст.
Сестрите й кимнаха утвърдително.
— На колко годишна я оценяваш? — попита със смръщено чело Прюдънс. — Края на двайсетте, началото на трийсетте?
— Не искам да бъда дребнава — заяви Констанс, макар че очевидно не се стараеше да прояви великодушие, — но съм готова да се обзаложа, че е в началото или дори в средата на трийсетте. Видяхте ли гънките около устата и очите?
— Може би те са причинени от постоянното й цупене — отбеляза вразумително Частити. — Когато човек постоянно мръщи чело и извива устни надолу, отрано му се явяват бръчки. Забелязала съм го и при друга жени.