— Добре, да приемем, че си търси мъж, и то спешно. Какво предлагаш, Час? — попита делово Прюдънс.
— Мисля, че тя има пари. Майка й е богата, доколкото знаем, а Лаура е единственото дете. Къщите в Мейфеър никак не са евтини. Същото важи за представянето в двора и за участието в сезона.
— Да не говорим за арабските кобили и вилата във Фиренце — подхвърли Констанс. — Мисля, че знам какво целиш, Час.
Частити се засмя и се облегна назад.
— Един стремящ се да направи кариера лекар, който не иска подходяща, а само богата жена…
Сестрите й дълго седяха безмълвни и обмисляха от всички страни перспективата за успех.
— Смяташ ли, че нашата Лаура ще се заинтересува от мъж, който още не е направил кариера? — попита най-сетне Прюдънс.
— Мога да си представя, че ще се зарадва на възможността да му помогне и да му посочи правилния път за постигане на целите му — отговори с усмивка Частити. — Вече я виждам как седи начело на красиво наредена маса и поучава сътрапезниците си относно културните чудеса на чуждите страни. Горките хора ще скучаят до смърт!
Тя се наведе напред и притегли към себе си чинията с шоколадови бонбони. Грабна един и продължи:
— Според мен Лаура иска винаги да играе главната роля. Със сигурност ще й достави удоволствие да събира пациенти и да ги доставя в кабинета на мъжа си с отворени портмонета. Струва ми се, че от това ще излезе една съвършена връзка. — Тя пъхна шоколадовия бонбон в устата си и отново се облегна назад.
— А твоят доктор Фарел? И той ли иска да играе главната роля? — попита Прюдънс и размени бърз, развеселен поглед с Констанс.
Частити вдигна рамене.
— Не знам… наистина не знам. Но начинът, по който говореше за потенциалните си пациенти, беше толкова презрителен… — Тя се поколеба и продължи: — Мисля, че са точно един за друг. Във всеки случай нямам чувството, че ще осъдим едно беззащитно същество на брак по сметка с безчувствен мъж.
— Е, добре — кимна Констанс. — Хайде да ги съберем и да видим дали ще се харесат. Ние, естествено, не можем да ги принудим да сключат брак. Сами трябва да решат подхождат ли си или не.
— Кога ще ги срещнем? — попита Прюдънс. — Може би при следващия ти приемен следобед, Кон?
— Не, мисля, че е по-добре да стане у нас — възрази Частити. — Значи следващата сряда на Манчестър Скуеър номер десет.
— Имаш ли специална причина да настояваш? — осведоми се любопитно Прюдънс.
— Ами да. Ако си спомняте, идеите ми бяха две. — Частити се усмихна и недоволството, което беше съпътствало разговора за доктор Дъглас Фарел, изведнъж изчезна. — Какво ще кажете за татко и контесата?
— Идеята не е лоша — кимна Констанс, но после смръщи чело. — Надявам се, разбираш, че по този начин Лаура ще ни стане доведена сестра. И че осъждаш татко да живее под един покрив с нея.
— О, не! — извика Частити. — Трябва да я омъжим преди това, така няма да е толкова лошо. Ще се срещаме само при задължителните семейни събирания — и ние, и татко.
— Ако майката се омъжи повторно, това ще е силен тласък за дъщерята също да потърси пристанището на брака — намеси се Прюдънс.
— Правилно — кимна доволно Частити. — Едната ръка мие другата.
— Е, добре, покани двете дами следващата сряда. Ако се наложи, насила ще доведем татко в гостната. А на Дъглас Фарел ще изпратим обичайните указания — каза Констанс. — Това означава цветя за всички дами и едно бяло цвете за Лаура.
— Най-добре карамфили — предложи Прюдънс. — По това време на годината те са единствените цветя, които се намират сравнително лесно.
— Значи се разбрахме. — Частити кимна. — Добра работа свършихме тази вечер.
Леко предупредително чукане по вратата възвести завръщането на Гидиън и Макс. Естествено двамата мъже не пропуснаха да отбележат стреснатото подскачане на сестрите, когато ги прекъснаха.
— Живота на кои бедни хорица успяхте да объркате тази вечер? — попита строго Макс.
— Много добре знаеш, че ние само помагаме — поправи го с достойнство жена му и се надигна. — Работим за благото на човечеството.
— Разказвай го на онези достойни за съжаление мъже и жени, на които безмилостно преобръщаш живота — подкрепи шурея си Гидиън.
— Можеш ли да назовеш поне една двойка, която сме събрали и сега е нещастна? — попита войнствено Прюдънс.
Гидиън разпери ръце в знак, че се предава.
— Какво мога да кажа, като не познавам дори половината?
— Оставете тези неща на нас, както ние не се месим във вашите работи — отсече Прюдънс.
— Ти винаги си казваш мнението по моите дела — напомни й меко той. — Нима съпругът няма същото право?