— Ако си готова, Констанс, мисля, че е време да си вървим — каза засмяно Макс.
— А аз мисля, че е време да си лягам — реши Частити и скочи от дивана.
— Видя ли каква я свърши — извика укорително Прюдънс и избухна в смях. — Скара се с мен и прогони гостите ни.
— Никого не съм прогонил — защити се той. — Те и без това искаха да си тръгват. — И се обърна към вратата. — Констанс, Макс, ще ви придружа до изхода.
— Какво измислихте за Коледа? — осведоми се любопитно Констанс, когато излязоха в антрето.
— Е, това изобщо не ви засяга — отговори решително Макс.
— Изненада ли ще има? — Очите на Констанс светнаха. — Много обичам изненадите, особено коледните.
— Надявам се, че няма да останеш разочарована. Лека нощ, Частити. — Макс целуна младата дама, Констанс прегърна сестрите си и двамата излязоха в студената декемврийска нощ. Автомобилът ги чакаше със запален мотор на ъгъла, шофьорът беше загърнат в дебела наметка.
— Желая ти лека нощ, Гидиън — каза Частити и се прозя.
— Ще дойда с теб горе да видя дали имаш всичко необходимо — каза Прюдънс и я хвана под ръка. — Дълго ли ще останеш долу, Гидиън?
— Не, само ще угася светлините и ще заключа вратата — отговори мъжът й. — Прислугата си легна още преди час.
Прюдънс огледа преценяващо гостната стая.
— Мисля, че имаш всичко — каза тя и приглади опънатата завивка, преди да се обърне към тоалетната масичка. — Мляко, шоколад, спиртничето, всичко е тук. Сигурно ще изпиеш чаша шоколад преди заспиване. — Това беше напомняне за нощния ритуал на сестрите в бащината къща: всяка вечер преди лягане пиеха топъл шоколад в своя салон и обсъждаха събитията от деня.
Частити се засмя и поклати глава.
— Вече ядох шоколад и пих бенедиктин — отговори тя. — Всичко е наред, Прю, затова върви да си легнеш. Ще се видим утре.
Прюдънс кимна, но се поколеба, с ръка на бравата.
— Този доктор Дъглас Фарел явно ти е дълбоко несимпатичен — отбеляза замислено тя. — Как ще се срещнеш с него и ще направиш всичко онова, което правим за клиентите си, без да се издадеш?
Частити разплете косата си, остави панделката на масичката и едва тогава отговори:
— Не разбирам защо да не мога да се справя. Ще се срещнем в компания, това е всичко. Той няма как да знае, че ние сме посредническата агенция. Дори да усети враждебността ми, това няма значение. Антипатия между хората съществува твърде често, но те въпреки това са учтиви един към друг. Сигурна съм, че ще успея да я прикрия. Нямам причини да оставам насаме с него, а на приема у нас ще се говори само по неутрални теми.
— Да, вероятно. — Сестра й не изглеждаше съвсем убедена. — Лека нощ, Час. — Тя излезе и затвори вратата зад гърба си.
Частити остана дълго време неподвижна, загледана в затворената врата. Разбираше учудването на сестра си, защото самата тя беше учудена от силната си неприязън към човек, с когото беше говорила само веднъж. Когато го опознаеше по-добре, сигурно щеше да открие в него нещо, което да намали враждебността й. Първото впечатление може би беше лъжливо. Все пак, макар да полагаше усилия, тя не можа да си представи нещо положително. Бързо изчетка гъстите си яркочервени коси, изми се и окачи смарагдовозелената рокля в гардероба. След това се пъхна в нощницата си, седна в леглото, облегна се на възглавниците и угаси светлината, за да проследи как сиянието на огъня танцува по белия таван. Незнайно по каква причина не й се спеше. Протегна ръка и отново включи светлината на нощното шкафче. Колко просто — и колко хубаво нещо беше електричеството. И Гидиън, и Макс използваха всички постижения на техниката в ежедневието си — електричество, автомобил, телефон. Буквално бяха пристрастени към тях.
В гостната имаше малко писалище с перо, мастило и листове за писане. Частити стана и отиде до него. Седна с намерение да съчини писмото на посредническата агенция до доктор Фарел. Следващата сряда в петнадесет часа да се яви на обичайния приемен следобед у мис Частити Дънкан, Манчестър Скуеър 10. Да предаде картичката си на иконома и да заяви, че иска разговор с лорд Бъкингам.
Частити се облегна назад в крехкия стол и загриза върха на перото. Естествено лорд Бъкингам не съществуваше. Този фиктивен господин служеше на посредничките като претекст да съберат евентуалните клиенти.
След кратък размисъл тя продължи да пише: Мис Дънкан, разбира се, нямала понятие кой е доктор Фарел, но познавала лорд Бъкингам и щяла да посрещне лекаря с добре дошъл, без да задава въпроси. Естествено, че го познавам добре, каза си ухилено Частити. Нали беше продукт на нейната фантазия.