Една от дамите може би щяла да заинтересува доктор Фарел, който се оглеждал за съпруга, затова щяла да носи бял карамфил. Ако след първия оглед пожелаел да бъде представен, домакинята щяла да уреди това, естествено, без да задава въпроси.
Частити остави перото и прочете внимателно писмото. В последно време често пишеше подобни писма и не намери грешка. Подписа „Посредническа агенция“, изсуши мастилото, сгъна листа и го пъхна в плик. Адресира го за доктор Фарел в магазинчето на мисис Бейдли, както беше пожелал докторът в писмото си. Мисис Бейдли беше един от постоянните адреси за клиентите на „Мейфеър Лейди“ и на посредническата агенция и Частити доста време си беше блъскала главата защо един лондонски лекар бе пожелал да го използва. Може би нямаше собствен? Този въпрос беше от категорията на няколко други, например какво търсеше мъж с толкова големи обществени амбиции в този по-скоро беден и съвсем не изискан квартал.
Смръщила чело, тя си представи болницата близо до Сент Мери Абътс. Никога не беше стъпвала там, но знаеше — или си мислеше, че знае, — че Ърлс Роуд, Уоруик Роуд и Кромуел Роуд не само не са представителни, ами и в голямата си част са ужасяващо бедни квартали. Там лекарят не можеше да спечели почти нищо и вероятно това беше част от проблема му. Но защо мъжът, които открито и безсрамно си търсеше богата жена и доходна практика, си губеше времето с болните от бедняшките квартали на Лондон? Вероятно не е имал друг изход, размишляваше Частити. Може би е толкова неспособен като лекар, че може да работи само при бедните, които не могат да разчитат на нещо по-добро. Ако съдеше по поведението му по време на първата им среща, щеше да му бъде много трудно да добие популярност сред богатите и знатните.
Обикновено те очакваха от лекарите си да балансират между покорството и авторитета. Явно това му беше ясно, щом си търсеше жена с връзки, която да заглажда острите ръбове или — както беше със синьорина Дела Лука — да убеждава многословно и да събира потенциалните клиенти в кабинета му като стадо говеда пред кланицата.
Частити се прозя, малко разочарована от собствената си злоба. Обикновено не беше толкова остра. Сложи писмото на писалището с намерението да го даде на иконома със заръката да го пусне рано сутринта в кутията. После се пъхна в леглото и този път заспа веднага.
Въпреки жалкото купче въглища в огнището в голото помещение цареше леден студ. Жената на сламеника се превиваше от болка, но понасяше стоически онова, което беше изтърпяла вече шест пъти.
След прегледа Дъглас Фарел се надигна и каза тихо:
— Ела по-близо със свещта, Ели.
Момиченце, което изглеждаше на не повече от осем години, бързо вдигна догарящата свещ. Поднесе я към страдащата си майка, но извърна глава, за да не я вижда.
— Има ли гореща вода? — попита меко Дъглас, докато опипваше издутия корем на жената.
— Чарли ще го направи — отговори детето. — Мама ще оздравее, нали, докторе?
— Майка ти знае какво става — отговори той. Жената се сгърчи от болка и той посегна бързо между омазаните с кръв бедра. — Дръж здраво свещта, Ели.
Изведнъж жената изпищя — за първи път, откакто бяха започнали болките, и тялото й се разтърси от конвулсии. В ръцете на лекаря се появи дребно бебенце, цялото в кръв. Той почисти сръчно дихателните му пътища и прозвуча жален вик. Синкавото телце порозовя.
— Момче, мисис Джоунс — съобщи Дъглас, преряза пъпната връв и я върза. После сложи бебето на гърдите на майката. — Дребничко, но съвсем здраво.
Жената погледна бебето с празни очи, после с опитни пръсти поднесе малката му уста към гърдите си.
— Дано този път имам повече мляко — пошепна изтощено тя.
Дъглас се обърна и изми ръцете си в легена със студена вода. Горещата беше за бебето и майката. В тази жалка квартира нямаше достатъчно гориво, за да стоплят повече от един леген вода.
— Ще ви пратя акушерката — каза той.
— Не, докторе. Ще се оправим сами — възпротиви се жената. — Ели ще помогне в почистването. Не е нужно да будите акушерката.
Дъглас не възрази. Знаеше, че мисис Джоунс няма пари да плати на акушерката, а голямото момиче вече имаше достатъчно опит. Наведе се над родилката, погали челото й и каза тихо на Ели:
— Ако вдигне температура, ще ме повикаш веднага, разбрахме ли се?
— Да, докторе. — Детето закима усърдно.
Дъглас отвори шепата на момичето и сложи вътре една монета, след което здраво затвори влажните пръстчета.
— Купи с това свещи, една кофа въглища и мляко за майка ти — нареди строго той. — Но искам да ми се закълнеш, че баща ти няма да види монетата.