Лекарят свали и шала си. Макар че в залата беше хладно, на него явно му беше топло. Частити, която беше премръзнала от дългия път в студения декемврийски ден, му завидя. Може би мъж с толкова едър ръст създава повече телесна топлина, помисли си развеселено тя.
— Във всеки случай — продължи Дъглас, — трябва да намеря жена, която е богата.
След това изявление Частити разбра, че интуицията наистина не я е излъгала. Остана неподвижна, все така обгърната в мълчание.
— Създаването на лекарска практика изисква много средства. Надявам се, че разбирате това — продължи мъжът с предишната деловитост. — Наемите на Харли стрийт са високи, освен това богатите пациенти очакват съответната обстановка. Мебелите трябва да оставят у тях впечатлението, че са се доверили на лекар, който лекува само хора, свикнали на най-доброто и можещи да си позволят най-доброто.
Частити повярва, че е открила в тона му следа от сарказъм. Гласът й прозвуча дистанцирано:
— Моят опит показва, че лекарите на Харли стрийт печелят много добре. Толкова добре, че са в състояние да предложат на жена си всичко, от което се нуждае.
Дъглас вдигна рамене.
— Да, след като са изградили практиката си. Но аз още не съм стигнал дотам. Това е целта ми и за да я постигна, ще ми трябва помощ на старта. Разбирате ли ме сега?
— Общо взето, не ме смятат за ограничена — отвърна ледено тя.
В случай, че унищожителният й тон бе смутил доктора, той не допусна това да се забележи и продължи все така равнодушно:
— Трябва ми жена, която да внесе в брака известна финансова сигурност. Освен това бих искал да притежава обществени таланти и връзки, които да са полезни за практиката ми. Накратко, дама, която благодарение на изкуството си да убеждава ще привлече в кабинета ми… — в търсене на подходящите думи той леко сбръчка чело — …дами с мигрена, жени с въображаеми страдания, дължащи се на това, че няма за какво да мислят и не вършат нищо разумно, както и господа с подагра и други болки и мъки, дължащи се на разкоша и леността, в които живеят. Трябва ми жена, която да лови такива пациенти и да им внушава сляпо доверие в лекарското изкуство на съпруга си.
— Накратко казано, мосю, вие имате нужда не толкова от жена, колкото от банкер и сводница — заключи Частити, без да се тревожи дали е дала твърде ясен израз на своето възмущение.
— Абсолютно правилно — кимна невъзмутимо той. — Схванахте ситуацията съвсем точно. Предпочитам да наричаме нещата с истинските им имена. — Погледна я пронизващо и попита: — Би ли било възможно да видя лицето ви, мадам?
— Absolument pas, M’sieur. Напълно изключено.
Раменете му се опънаха.
— Естествено… както желаете. Но дори ако изключим факта, че предпочитам да преговарям с човек, когото познавам, цялата тази тайнственост ми се струва излишна. Няма ли поне да се откажете от този фалшив акцент?
Зад воала Частити прехапа устни. Наистина, не беше очаквала докторът да се хване на уловките й, но пък беше наясно, че акцентът отлично преправяше гласа. А когато дойдеше моментът да застане лице в лице с него това щеше да бъде необходимо, ако го приемеше като клиент, — той не биваше да разбере, че дамата от националната галерия е била почтената Частити Дънкан. В никакъв случай!
Без да разисква повече този въпрос, тя продължи хладно:
— Като посредница съм длъжна да попитам дали съм права в предположението си, че не се интересувате от брак, в който привързаността и уважението имат някакво значение. Вярно ли е, че за вас имат значение само парите и обществената позиция?
Този път Дъглас нямаше как да не разбере смисъла на думите й. Той удари с ръкавиците си по дланта на другата си ръка.
— Това са приоритетите ми — отговори твърдо той. — Но не ми се вярва, че посредницата има право да ги поставя под въпрос. Вие сте представителка на агенция, която предлага услуга. Нищо повече.
Частити усети как бузите й пламнаха.
— За да сме ви полезни, мосю, ние имаме право да зададем всички въпроси, които считаме за нужни.
Той смръщи чело, но после кимна в знак на съгласие.
— Хайде да го изразим другояче: при избора на съпруга аз се ръководя от изцяло практични съображения.
В погледа му светеше недоволство. Онова, което му се струваше толкова просто, сега, незнайно по каква причина, се оказваше трудно, а фактът, че нямаше визуални опорни точки, правеше нещата още по-сложни.
Частити го наблюдаваше внимателно през воала. Виждаше съвсем ясно какво го вълнува, четеше повечето от мислите му. Инстинктът я съветваше без бавене да го отхвърли като клиент — нежните й струни, с които беше благословена богато и пребогато, се противяха упорито да намерят заможна съпруга за този безсрамен материалист. Но тя не можеше да вземе това решение сама. Първо трябваше да го обсъди със сестрите си, а тя знаеше още отсега, че те ще отхвърлят категорично благородните й подбуди. Те имаха агенция и не можеха да си позволят да отблъснат клиент, който си плащаше, само защото им е бил несимпатичен. Частити знаеше, че ще бъде принудена да се вслуша в сухия, прагматичен глас на Прюдънс и да пренебрегне собствената си спонтанна, емоционално оцветена реакция. Също така знаеше, че Констанс — все едно какво мнение щеше да си състави за добрия доктор Фарел — веднага ще заяви, че клиентът си е клиент и щом си плаща, те са длъжни да го обслужат. Имаше доста жени, които отчаяно си търсеха съпруг и бяха готови да се съгласят дори на такава връзка, каквато искаше докторът. Естествено, Констанс щеше още да каже, че тези жени трябва да добият повече самоувереност, че са длъжни да ги превъзпитат. Дотогава обаче не им оставало нищо друго, освен да изпълняват поставените от самите тях условия.