Спомни си какво стана с Мариан, извика му вътрешният глас и той си заповяда да бъде откровен. Потисна безмилостно тихия шепот на сърцето си и за пореден път си каза, че миналото е минало. Щом сега беше готов да се откаже от спокойствието на ергенския живот в интерес на самопожертвователната си работа за лондонските бедняци, това беше само и единствено негова работа.
Не можеше да разбере защо богатството на някоя привилегирована, може би дори от аристократичното съсловие жена да не е пригодно да послужи за облекчаване на участта на страдащите, чието съществуване тя изобщо не забелязва.
Не виждаше и защо да не постави значителните си медицински способности в служба на същите тези нещастници, като взема парите на хипохондриците, които можеха да си позволят скъпото му лечение. С какво право дребното, забулено същество от агенцията му говореше, при това със смешен френски акцент, за любовта и уважението в брака? Тя предлагаше услуга и изобщо не я засягаше по каква причина я търсят клиентите й. Той беше имунизиран срещу любовните връзки. Веднъж завинаги. Ако искаше такава връзка, щеше сам да си намери жена.
Кипящ от гняв, той слезе по стълбите на музея и закрачи към парка Сент Джеймс с надеждата, че студеният въздух ще уталожи възбудата му. Така и стана. Когато прекоси парка и стигна до Бъкингамския дворец, чувството му за хумор отново се обади. Още от петата си година се беше научил, че в общуването с жените мъжът се нуждае от чувство за хумор, за да запази разума си.
Частити вървеше по Трафалгар Скуеър и не обръщаше внимание на гълъбите, които се вдигаха на ята в краката й и гъргореха протестиращо. На Чаринг крос махна на един наемен файтон и даде на файтонджията адрес „Манчестър Скуеър“ 10. Седна във файтона и се намръщи от струящата от тапицерията миризма на застоял тютюн.
Беше очаквала срещата с Дъглас Фарел с искрена радост… В деня, когато той влезе в магазинчето на мисис Бейдли, за да си купи последния брой на „Мейфеър Лейди“, тя бе чула интересни неща за лекаря, който практикувал в ужасния Ърлс Корт. Личността му също бе събудила любопитството й, особено фактът, че се беше запасил с няколко фунта сладки неща, с бонбони и захарни пръчки, които със сигурност нямаше да изяде сам. Вероятно сладостите бяха предназначени за бедните деца, които майките водеха в кабинета му в Сент Мери Абътс. Тази представа трогна сърцето й и събуди у нея желанието да опознае този мъж по-отблизо. Сега обаче знаеше, че действителността е много по-различна. Тя вдигна воала си и въздъхна облекчено, когато декемврийският въздух охлади пламтящите й бузи. Мисис Бейдли го намираше много мил, но собственицата на малкото магазинче сигурно не познаваше много добре клиентите си. Дали живее в Кенсингтън? Вероятно да, след като често посещаваше магазинчето на мисис Бейдли. Кварталът беше почтен, но не можеше да се определи като изискан частен адрес на лекар, който се стреми да направи кариера и да практикува на Харли стрийт. Докато за практика в Ърлс Корт беше напълно приемлив. Вероятно и достатъчно евтин… защото беше ясно, че той има проблем с парите.
Частити отново се опита да си втълпи, че брачното посредничество не изисква от нея да произнася морални присъди над клиентите си. Погледнато делово, можеше да се каже, че лекарят е изразил представите и изискванията си кратко и ясно. Толкоз.
Да, той знаеше какво очаква от бъдещата си съпруга, но Частити не беше в състояние да приеме подобни изисквания. Доктор Фарел беше студен и пресметлив. Искаше жена с пари и влияние, жена, която да обслужва неговите честолюбиви цели. Кожата на главата й тръпнеше. Чувството на разочарование заплашваше да я завладее напълно.
Файтонът спря пред впечатляващата фасада на № 10 и тя слезе. Плати на файтонджията и изкачи с бързи крачки парадното стълбище, треперейки от вятъра, който брулеше площада. Икономът Дженкинс отвори вратата, преди да е стигнала до последното стъпало.
— Видях файтона, мис Час — обясни той. — Днес вятърът е дяволски неприятен.
— Мирише на сняг — отговори Частити и влезе в залата, отоплявана от масивна камина. — Тук ли е баща ми?
— Негово благородие не е напускал библиотеката, мис Час — съобщи Дженкинс. — Каза, че бил малко настинал.
— О, божичко! — Частити се намръщи, докато сваляше ръкавиците и шапката си. — Да повикаме ли лекар?
— Попитах го, но той отказа.
Частити кимна.
— Ще отида да го видя. Може би има нужда от горещ чай с уиски.
— Веднага след обяда му занесох гарафата с уиски в библиотеката — каза Дженкинс.