Частити се намръщи още повече. Лорд Дънкан страдаше от засилващи се депресии, откакто процесът за клевета извади на бял свят подлостта на някогашния му най-добър приятел граф Баркли. Случаят разкри както измамата на приятеля му, така и собственото му глупаво и сляпо доверие към него. По мнението на трите му дъщери, именно тази сляпа доверчивост караше баща им да страда особено силно. Това лековерие го бе лишило от семейното богатство, което бе поверил в ръцете на един измамник и подлец. Точно по тази причина дъщерите на лорд Дънкан издаваха „Мейфеър Лейди“ и бяха основали брачна агенция — две начинания, които им носеха добри печалби и те доста време успяха да държат баща си в неведение относно действителното финансово състояние на семейството. Когато научи истината, тя беше още един тежък удар върху гордостта му. Фактът, че дъщерите му криеха истината, докато се стараеха да спасят домакинството от банкрут, му причиняваше мъчителна болка.
Частити отиде до библиотеката и дори вдигна ръка да почука, но застина насред движението. Откакто Прюдънс се бе омъжила преди шест седмици, тя беше единствената дъщеря, останала в бащиния дом. Товарът на засилващите се депресии на лорд Дънкан тежеше изцяло върху нейните крехки рамене, макар че сестрите й бяха изразили готовността си да го споделят с нея. Но те не живееха вече в бащиния дом и нямаха представа за силните колебания в настроението му.
Накрая тя все пак почука тихо и влезе в помещението, в което цареше полумракът на късния следобед. Сиянието на огъня в камината беше единственият източник на светлина.
— Няма ли да запалиш светлина, татко? — попита тя и затвори вратата зад себе си.
— Не, мила, предпочитам да стоя на тъмно. Не е добре да хабим газта — отговори сериозно лорд Дънкан от дълбочината на старото си кресло пред камината. — Достатъчно е да запалим лампите при настъпването на мрака.
Частити извъртя очи. Баща й постоянно настояваше да пестят — най-често от дребни, безсмислени неща. Това беше неговият начин да се справя със знанието за истинското състояние на нещата.
— Дженкинс ми каза, че не се чувстваш добре. Искаш ли да повикам доктор Хейстингс?
— Не, не. Не е нужно да даваме пари за този шарлатанин — отвърна негово благородие. — Само съм настинал, нищо повече.
Когато баща й посегна към гарафата, Частити видя, че липсваха почти две трети от съдържанието й. Беше сигурна, че Дженкинс я е донесъл в библиотеката пълна догоре. Баща й не изглеждаше пиян. Сигурно това е обичайното му количество, помисли си тя. Но сега пиеше сам, докато по-рано по цял ден седеше с приятелите си в клуба. Не можа да си спомни кога за последен път бе отишъл в клуба.
— Навън ли ще вечеряш днес, татко? — попита тя, стараейки се да говори безгрижно.
— Не — гласеше краткият отговор.
— Защо не отидеш в клуба?
— Нямам настроение, Частити. — Баща й отпи голяма глътка уиски.
— Няма ли поне да дойдеш с мен на вечерята, която дават Прюдънс и Гидиън? — настоя тя.
— Знаеш, че отхвърлих поканата, скъпа. И няма да променя решението си просто ей така. Освен това сестра ти сигурно вече е наредила гостите на масата. — Лорд Дънкан се наведе напред и си наля още уиски.
Частити въздъхна и се предаде. Знаеше, че може да промени решението на баща си само с дипломация, никога директно. Затова се наведе към него и го целуна по бузата.
— Облечи си нещо топло, татко. Ще ида да видя какво ти е приготвила мисис Хъдсън за вечеря.
— О, малко хляб и сирене ще са ми достатъчни.
Частити въздъхна. Икономическото мъченичество на баща й се понасяше по-трудно от някогашното му безгрижно пилеене.
— Смятам да отида малко по-рано при Прю. Там ще се преоблека. Отивам да приготвя нещата си. Преди да тръгна, ще мина да те видя.
— Много добре, обич моя.
Частити излезе от библиотеката и отново срещна Дженкинс, който палеше газените лампи в залата. Според лорд Дънкан електрическата светлина беше едно от отвратителните постижения на модерния свят. (Естествено, той никога не споменаваше, че не може да си я позволи.)
— Моля ви, Дженкинс, запалете няколко лампи и в библиотеката — каза му тя. — Татко твърди, че не са му нужни, но не бива да седи дълго на тъмно. Толкова е потискащо.
— Ако питате мен, мис Час, негово благородие има нужда от развлечения — отвърна Дженкинс.
— Знам, знам. Сестрите ми и аз непрестанно си блъскаме главите да измислим нещо, което да го заинтересува — въздъхна Частити. — Надявам се Коледа да го разведри. Винаги е обичал лова на втория празничен ден.
— Да се надяваме — промърмори Дженкинс и в гласа му ясно пролича съмнение. — Исках да поговоря с вас за подготовката на празника, мис Час. С мисис Хъдсън ще заминем за Роумзи Мейнър в деня преди Бъдни вечер.