— Правилно, а ние ще пристигнем в късния следобед на двадесет и четвърти, след сватбата на лорд Лукас и Хестър Уинтропс — каза Частити. — Приемът ще е по обед, така че ще можем да вземем влака в четири и да пристигнем навреме за коледните певци.
— Много ще се радвам отново да отпразнуваме Коледа с голямо семейство — отбеляза Дженкинс.
Частити се усмихна меланхолично.
— Да, откакто мама почина, не сме празнували Коледа там. Но тази година сигурно ще бъде прекрасно — с Прю и Гидиън, Сара и Мери Уинстън, Констанс, Макс и лелите…
— Точно както беше някога. Ще отида да запаля лампите в библиотеката, мис Час. Вече казах на Кобхъм, че ще имате нужда от него в шест. Каретата ще ви чака отпред. Вероятно ще останете до утре при мис Прю… исках да кажа, при лейди Малвърн — поправи се с усмивка той.
— Не, не го казвайте в нейно присъствие, защото няма да се сети, че се отнася за нея — отговори през смях Частити. — Да, ще остана у Прю до утре. Кочияшът на сър Гидиън ще ме върне у дома. — С тези думи тя се запъти към кухнята, за да обсъди вечерята на баща си със старата им готвачка.
— О, не се притеснявайте, мис — каза й винаги спокойната мисис Хъдсън. — Приготвила съм за негово благородие два чудесни фазана с ябълково пюре, както ги обича. И любимата му супа с кестени. Даже сварих и сметанов пудинг. Убедена съм, че ще му се услади.
— Знаех си, че сте се погрижили — похвали я Частити. — Как сладко мирише в кухнята! — Тя се сбогува с готвачката с мила усмивка и се качи в стаята си, за да събере нещата си за вечерта.
Все още се чувстваше някак странно, а понякога й беше много самотно в голямата празна къща. По-рано сестрите се обличаха заедно, тичаха между стаите си, сменяха рокли, накити и допълнения, гонеха се с машите за коса, обсъждаха тоалетите си. Констанс и Прюдънс, които разбираха, че Частити е самотна, се стараеха тя да прекарва с тях почти толкова време, колкото преди, когато живееха под един покрив. Много рядко се случваше тя да се облича сама, когато трябваше да вземе участие в някое светско събитие заедно със сестрите си. Макар че и двете къщи бяха широко отворени за нея, естествената й деликатност я възпираше да се възползва неограничено от щедрите им предложения. Колкото и да ценеше зетьовете си и макар да знаеше, че симпатията почива на взаимност, тя не искаше да се натрапва в браковете на сестрите си.
Докато ровеше в гардероба си, тя бърчеше чело, ала мислеше повече за предстоящия разговор със сестрите си за Дъглас Фарел, отколкото за тоалета си. Една част от нея хранеше тайното желание те да се възмутят от материалистичните му искания също като нея и да го отхвърлят като клиент. Много добре знаеше, че тази надежда е фалшива — сестрите й никога нямаше да отхвърлят клиент, който щеше да си плати. Но как щяха да намерят кандидатка за доктора: хем достатъчно богата, хем жадуваща да се омъжи, и на всичкото отгоре с високо обществено положение?
Накрая избра смарагдовозелена копринена рокля с дълбоко деколте и къс шлейф, който падаше на тежки дипли от високата талия. Роклята беше изработена от Дюке и Констанс я бе донесла на сестра си от сватбеното пътешествие в Париж. Частити остави роклята на един висок стол и грижливо избра допълненията към нея. След това ги подреди в малка пътна чанта заедно с нощницата, четката за зъби и четката за коса. Преметна роклята на ръката си, взе чантата и слезе по стълбата точно когато часовникът удари шест.
Дженкинс взе чантата от ръцете й и я отнесе в чакащата карета, докато Частити се сбогуваше с баща си. Лорд Дънкан беше вече в по-добро настроение. Светлините създаваха уют, огънят пращеше весело. Гарафата с уиски беше допълнена, от кухнята се носеше сладък аромат на печен фазан.
— Поздрави сестрите си от мен — каза той. — И им предай, че не би било лошо да ме посещават от време на време.
— О, татко, не бива да говориш така — разсърди се не на шега Частити. — Нали вчера бяха тук! Знаеш, че идват почти всеки ден.
— Да, но не толкова за да видят стария си баща, колкото да работят върху поредния брой на жалкото вестниче, с което всички толкова се гордеете — заяви величествено лорд Дънкан. — Не мога да си представя каква е била целта на майка ви, когато започна да го списва.
— Много добре знаеш, че ставаше въпрос за правото на жените да избират — отговори Частити, макар че нямаше никакво желание да се впуска в такъв дебат. — Ние се заклехме да продължим нейната борба.
Лорд Дънкан се нацупи и й посочи вратата.
— Хайде, върви. Нали не искаш да закъснееш?