— Утре ще се върна — каза тя и го целуна по челото. — Наслаждавай се на вечерята. Мисис Хъдсън е приготвила любимите ти ястия. Моля те, не забравяй да й благодариш.
Лорд Дънкан не отговори. Частити поклати глава и предостави баща си на уискито му. Кобхъм чакаше до каретата, когато тя изтича с леки стъпки надолу по стълбата, потрепервайки от декемврийския студ. Електрическите улични лампи бяха вече запалени, по пътната настилка танцуваха ярки бели кръгове. Тази светлина е много по-студена от златното сияние на газовите фенери, помисли си Частити, когато поздрави кочияша и се качи в каретата.
— Сестра ми каза, че сте пожелали догодина да се оттеглите в пенсия, Кобхъм — каза тя и се уви в топлото одеяло.
— Да, мис Час. Крайно време е — отговори възрастният мъж и подкара конете с остро изсвирване през зъби. — Нали знаете, мис Прю… по-точно лейди Малвърн, ни предложи хубава малка къщичка. Жена ми направо не е на себе си от радост. Да не говорим за прекрасната зеленчукова градина… ще живеем щастливо като снежните крале.
— Убедена съм в това — засмя се Частити и се скри под одеялото, докато каретата трополеше към дома на сестра й на площад Пел Мел.
2
— Здравей, лельо Час!
— Здрасти, Сара. — Частити поздрави единайсетгодишната заварена дъщеря на сестра си с топла целувка. — Как върви училището?
— Скучно ми е — отговори момичето и въздъхна театрално. — Ужасно скучно!
Частити избухна в смях.
— Нали знаеш, че мен не можеш да излъжеш, Сара?
Момичето се присъедини към смеха й.
— Е, да, има някои неща, които ми харесват, но трябва да казвам, че в училище е скучно, иначе хората ще си помислят, че нещо не ми е наред.
Частити съвсем правилно предположи, че споменатите „хора“ са съученичките на Сара.
— Разбирам те — каза съчувствено тя. — Знам, че е много трудно да се преструваш на скучаеща, когато всъщност ти е интересно.
— О, аз съм добра артистка — увери я весело Сара. — Това ли е роклята, която ще облечеш довечера? Ще ми позволиш ли да нося чантата ти?
— Да, това е роклята. Много ти благодаря за любезността. — Частити й връчи чантата и попита: — Горе ли е Прю?
— Да, а татко е още в кантората си. На закуска се скараха и сигурно ще се прибере в последния момент — довери й момичето, без да се притесни ни най-малко. Подобни караници не бяха рядкост в дома Малвърн.
— И за какво се скараха? — Частити последва Сара по тесния коридор на втория етаж.
— Ставаше въпрос за някакъв случай, който татко е приел и за който Прю смята, че не е трябвало да го прави. Не можах да разбера всичко. Говореха за някакъв мъж, който не искал да плаща за детето. — Сара подскачаше безгрижно по стълбите.
Частити кимна безмълвно. Когато не одобряваше нещо, сестра й Прюдънс изказваше категорично мнението си. А Гидиън сигурно я беше посъветвал да се занимава със собствените си дела. И двамата избухваха лесно.
— Да отнеса ли нещата ти в стаята за гости? Прю е в салона си. — Сара спря пред една затворена врата в края на коридора.
— Да, мила, благодаря ти. Първо ще поздравя набързо Прю. — Частити се усмихна на момичето и забърза към двойната врата в отсрещния край. Почука леко, вратата се отвори и Прюдънс я посрещна с бурна прегръдка.
— Много се радвам, че си тук — каза тя и я въведе в красивата квадратна стая, зад която беше брачната й спалня.
— Имах сериозен спор с Гидиън.
— Да, Сара спомена нещо подобно. — Частити разкопча палтото си. Свикнала с ролята си на посредник и умиротворител, тя беше готова да изслуша версията на сестра си.
— Разбрах, че става въпрос за мъж, който не желае да плаща за детето си.
— Понякога си мисля, че Сара чува повече неща, отколкото би трябвало — въздъхна разкаяно Прюдънс и намести очилата на носа си. — Питам се дали не говорим твърде открито пред нея.
— Сара е много интелигентно дете и съм сигурна, че схваща за какво става дума — успокои я Частити. — Освен това не се притеснява да пита, когато не разбира нещо.
Прюдънс се усмихна.
— Както обикновено си права, сестричке. Гидиън винаги е много откровен с нея и смятам, че не е нужно да го променяме само защото на сцената съм се появила и аз.
— Правилно — кимна сестра й и остави палтото си на стола, покрит с красива дамаска. — Хайде, разкажи ми какво се случи.
Прюдънс напълни две чаши от гарафата с шери на малката масичка между двата високи прозореца, закрити с разкошни кадифени завеси с цвят на кехлибар. Зимната вечер беше много студена. Тя подаде едната чаша на Частити и се настани на дивана. Частити седна до нея, кръстоса крака и я погледна с очакване. Беше свикнала да играе ролята на отзивчива слушателка и пред двете си сестри.