Прюдънс отпи малка глътка шери и заговори:
— Гидиън ще защитава някакъв мъж, който отказва да се грижи за детето, родено извънбрачно от бившата му любовница. Това значи, че Гидиън ще нападне жената… морала, мотивите й… Той твърди, че тя е действала само от алчност, че нарочно е забременяла, за да обвърже мъжа със себе си. Че сега се опитва да съсипе брака и кариерата му.
Частити направи гримаса. Беше напълно съгласна със сестра си. Всяка друга гледна точка би била неморална за сестрите Дънкан.
— Гидиън наистина ли вярва в това, което говори?
— Не, сигурно не. Обаче ми каза, че би приел всеки случай, който го интересува и предизвиква, без да се съобрази с това кой е виновен и кой — невинен. — Прюдънс отвратено поклати глава. — Накрая ми заяви, че ако поема само случаи, които са съпоставими с моите морални представи, скоро ще се озовем на улицата.
Частити избухна в смях.
— Прощавай — каза през смях тя, — но трябва да признаеш, че по тази точка Гидиън е прав. Ако проучваме подробно всеки случай, който му предложат, за да сме сигурни, че съответства на нашите възгледи за справедливост, скоро ще се наложи да закрие адвокатската си практика.
Прюдънс се усмихна неохотно.
— Не можеш да кажеш, че разсъждавам непрактично, скъпа, но тъкмо този случай ме улучи в най-чувствителното място.
— Да, разбирам. — Частити отпи глътка шери. — Кон също ли ще дойде по-рано?
Прюдънс хвърли поглед към часовника над камината.
— Би трябвало вече да е тук. Най-късно в седем, каза тя, за да ни остане време да обсъдим деловите въпроси, преди да започнат да пристигат гостите.
— Тогава ще отида да се преоблека за вечерята, преди да е дошла. — Частити скочи. — Ще ми дадеш ли топазения си шал? Ще отива много на зелената ми рокля.
— Естествено. Ще ти трябва и подходяща панделка за косата. Когато отида да се преоблека, ще ти избера нещо подходящо. Искаш ли да се изкъпеш? Ще пратя Беки да ти помогне.
— Не, сутринта се къпах и ще се справя сама с обличането. Някак си не мога да си представя, че бих могла да свикна с камериерка.
— Ще се учудиш колко бързо се свиква — засмя се Прюдънс. — Само почакай, докато ти предложат луксозен живот!
Частити поклати усмихнато глава й отиде в стаята за гости, където Сара вече беше окачила роклята й. На тоалетната масичка я чакаха кана с гореща вода и дебели хавлиени кърпи. Докато изваждаше нещата от пътната си чанта, тя си мислеше, че сестрите й бяха свикнали със забележителна лекота с лукса и удобствата, които им бяха предложили заможните им мъже. Естествено тя не можеше да им се сърди за това, след като достатъчно дълго бяха живели на ръба на банкрута, без удобствата, на които се наслаждаваха, докато беше жива майка им — и преди лорд Дънкан да загуби и последната си риза от граф Баркли. Но тя беше напълно в състояние да се облече сама.
Само след двайсет минути Частити влезе отново в дневната на сестра си, закопчавайки копченцата на тесните ръкави. Прюдънс, която носеше вечерна рокля от черна коприна и беше вдигнала червените си коси в строга прическа, излезе от спалнята си в мига, когато Частити затвори зад гърба си вратата на дневната.
— Роклята е прекрасна — установи зарадвано тя. — Зеленото отива много на косата ти. Ела да ти сложа панделката. — Тя заплете сръчно широката панделка с цвят на топаз в изкусно подредените червени къдрици на Частити и драпира шала на раменете й. — Както винаги, изглеждаш великолепно. — В светлозелените очи падна лека сянка. — Отслабнала си, Час.
— Да, усетих, че роклята вече не ме стяга. — Частити доволно приглади диплите. Като най-малка от трите сестри тя беше по-склонна към напълняване в сравнение с едрата Констанс и ъгловатата Прюдънс. — Вероятно защото отдавна не съм яла сладкиши — добави в най-добро настроение тя. — Кого си поканила за мен тази вечер? — Надигна се на пръсти, за да огледа фризурата си в огледалото над камината, и навлажни показалеца си, за да приглади извитите си вежди.
— Роди Бриджъм. Той ти харесва, нали? — попита с известна несигурност Прю.
— Да, естествено. Обичам да си бъбря с него, макар и само от време на време — изкоментира Частити.
— Струва ми се, че не си особено въодушевена от компанията — отбеляза сестра й.
— Прощавай. — Частити обърна гръб на огледалото и се усмихна на сестра си. — Роди ми харесва… най-вече защото мога да разговарям непринудено с него. — В погледа, отправен към Прюдънс, имаше лека подигравка. — Досега ме е помолил най-малко три пъти за ръката ми, Прю, и е крайно време да разбере, че не си търся съпруг. И ти не се надявай.