Когато огладня, той тръгна обратно. Сигурно домакините бяха вече будни, Частити също. Споменът за топлото й тяло отново го възбуди и той ускори крачка. Стъпките му скърцаха в снега по входната алея. Хубаво чувство — да копнее да види някого, да изпитва потребност да е с него. В момента му беше достатъчно да се наслаждава на това чувство и да живее с настоящето. Скоро щеше да се наложи да вземе решение, но не сега. Не веднага.
Когато влезе в пустата зала и изтупа снега от краката си, на стълбата се появи Частити.
— Добро утро — поздрави Дъглас и усмивката изписа бръчици около очите му. — Добре ли спа?
— Сякаш не знаеш — отговори тя, щом стигна до него, стараейки се да запази лекия тон. — Закуси ли вече?
Той поклати глава.
— Още не. Бях на разходка и съм гладен като ловец.
— Не смей да споменаваш лова. — Частити се запъти към стаята за закуска. — Татко моментално ще започне да се оплаква. Вчера изглеждаше примирен, но слънцето със сигурност ще промени мнението му.
— Е, поне ти можеш да продължиш дейността си на сватовница — отбеляза той с пронизващ поглед. — Ще го окуражиш да прекара сутринта с контесата.
Частити усети как по бузите й изби червенина, но се опита да отхвърли забележката със смях.
— О, мисля, че не е необходимо особено окуражаване. Да отидем да закусим.
Дъглас бе забелязал изчервяването й, освен това усещаше у нея напрежение, което доскоро липсваше. Смехът й беше изкуствен, а радостта, с която поздрави закусващите, му се стори принудена. Той си взе бъбречета и яйца със сланина и гъби и седна в края на масата.
С напредването на деня Дъглас наблюдаваше със смес от възхищение и лек шок как сестрите Дънкан — все едно какво бяха замислили за контесата и баща си — преследваха и плановете си относно Лаура. Като непрекъснато се сменяха, те успяха да задържат Джордж Беринджър в къщата през целия ден. На масата за обед го настаниха до Лаура, направиха така, че двамата да са партньори на бридж, а след това ги помолиха да изпеят заедно няколко италиански дуета. Направи му впечатление, че лорд Дънкан от само себе си се стремеше към сближаване с контесата и не се нуждаеше от окуражаване — двамата постоянно бяха заедно и той й кавалерстваше с галантност, която дамата приемаше с видимо задоволство.
Дъглас трябваше да признае, че ако Частити не му беше казала какво се готви, тайната дейност на сестрите Дънкан щеше напълно да му убегне. Какво обезпокояващо прозрение. Той разбираше отлично защо трите поощряват с всички сили покълващия романс между Лаура и Джордж Беринджър. Ако баща им се оженеше за контесата, преди да са успели да отведат Лаура под венчило, щеше да се наложи да я търпят под покрива си. Никоя от тях не криеше мнението си за синьорината. Може би, помисли си той, Частити премълчава тъкмо този аспект от плана им, може би няма нищо друго. Въпреки това не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред. Тя изглеждаше разсеяна, един или два пъти я улови да го гледа втренчено. Когато се опитваше да задържи погледа й, тя извръщаше глава или се заемаше с нещо друго.
След обяда Дъглас отиде в библиотеката, където намери Макс и Гидиън сред облаци цигарен дим и с чаши бренди в ръце.
— Елате да ни правите компания, Фарел — покани го Макс и посочи гарафите. — Опитваме се да избегнем една игра, която се нарича „убийство в мрака“.
— Пура? — Гидиън му предложи кутията с хавански пури.
Дъглас поклати глава.
— Благодаря, не. Не пуша, но с удоволствие ще изпия чаша бренди с вас. — Той се обслужи и се отпусна в едно от кожените кресла. — И каква е тази игра на убийство?
— Всъщност не знаем — засмя се Гидиън. — Но доколкото познаваме съпругите си, играта със сигурност е неподходяща за възрастни мъже. В известни ситуации дамите проявяват осъдителна липса на респект.
Дъглас пое дълбоко дъх и се наслади на финия аромат на коняка в чашата си. Отпи голяма глътка и попита любопитно:
— Знаете ли какво друго са измислили трите сестри?
— Зависи за какъв аспект от различните им скандални дейности намеквате, драги — отговори спокойно Макс.
— Имам впечатлението, че се опитват да тласнат Лаура в прегръдките на лорд Беринджър.
— Ах, това ли? — Гидиън свали краката си от перваза на камината и посегна към чашата си. — Да, много е вероятно.
— Осмелявам се да твърдя, че Частити не желае да живее под един покрив със синьорината, ако контесата се съгласи да се омъжи за лорд Дънкан — рече Дъглас и разклати коняка в чашата си.