Трябваше да бъде честна пред себе си и да признае, че след внезапната загуба на дома й ще й трябва известно време, докато намери най-доброто решение. През този преходен период се налагаше да прави компромиси. В Корнуол живееха далечни роднини на майка й, но след нейната смърт връзката почти прекъсна. Можеше да им пише… Още една молба за милостиня, помисли си тя горчиво.
Джак се облегна на перваза на камината и се вгледа в замисленото й лице. То беше толкова изразително, че не му беше трудно да следи мислите й. Беше очаквал, че тя ще прилича на Фредерик, но не откри нищо, което да показва роднинството им. Беше се надявал приликата да е очевидна и това да му помогне да остане на разстояние и да спазва прагматичните рамкови условия на предложената връзка. Сега обаче съзнаваше, че е по-скоро облекчен, отколкото разочарован, дето Арабела не прилича на брат си. Подобна реакция не е особено разумна, укори се той. Трябва да действам по-енергично.
— Е? — попита отново.
Арабела вдигна очи, малко стресната от резкия въпрос. На лицето й падна сянка. Блясъкът в очите му беше приглушен, стоманен, студен и неприятно пронизващ. Той усети веднага, че тя го е заловила в момент на лоши мисли, и чертите му се промениха. Усмихна се и очите му отново светнаха.
— Признавам, че мисълта двамата заедно да се преборим с лейди Олсъп е много привлекателна, Арабела. Би трябвало да знаете, че предложението ми не е безпочвено. Има подобни прецеденти. Ако бях ваш настойник, никой не би посмял да оспори приличието на връзката ни. Да не говорим, че в къщата има цял куп „компаньонки“ — икономки, камериерки, стара бавачка…
— Отдавна съм минала възрастта, в която ми се полага настойник или компаньонка, милорд — отговори с усмивка Арабела. — Навърших двайсет и осем години. Всички ме смятат за стара мома. Отписали са ме.
Думите й прозвучаха така самодоволно, че той избухна в смях.
— Това означава, че имате пълното право да вземате самостоятелни решения, драга моя. Кой би посмял да възрази, ако заявите, че в нашата връзка няма нищо неприлично?
— Лейди Олсъп — отговори бързо тя, смръщи чело и добави: — След като вече не съм на възраст за женене, няма нужда да пазя доброто си име, нали?
Решението бе взето. Необичайно, нетрадиционно, но тя открай време пренебрегваше изискванията на така наречения обществен морал. Освен това къщата беше достатъчно голяма и двамата можеха да живеят, без да се срещат. Какво й пречеше да се ограничава в собствените си стои — като при посещенията на Фредерик?
Арабела кимна леко и каза:
— Съгласна съм. А клюкарките да говорят, каквото си искат. Но бъдете уверен, милорд, че няма да претендирам нито за времето, нито за вниманието ви. Освен това веднага ще почна да търся друго решение. Вероятно ще минат няколко седмици, защото пощата е бавна и не се знае кога ще получа отговор.
Тя се обърна отново към вратата, когато се сети за една дребна, но много досадна подробност. През следващите седмици ще се налага да се приспособявам към новата ситуация, каза си с известна болка.
— След като брат ми вече… не е жив, ще бъдете ли така добър да слагате марки на писмата ми, ваша светлост?
— Можете да разчитате на мен. Във всяко отношение.
— Благодаря ви. — Думите бяха напълно искрени. Тя сложи ръка на бравата и кучетата се надигнаха в очакване.
— Ще позволите ли да ви отнема още малко време? — попита Джак точно в момента, когато тя отвори вратата.
Арабела се обърна, без да свали ръка от бравата.
— За какво става дума, сър?
Той отговори с официалност, съответстваща на нейната:
— Не познавам къщата, мадам. Ще бъдете ли така добра да ми покажете къде да се настаня? Бих желал също да се погрижат за конете ми, да намерят място за кочияша и каретата ми. Камериерът ми трябва да се запознае с икономката и иконома.
— Убедена съм, че конете ви вече са получили всичко необходимо, милорд — кимна Арабела. — В моето домакинство… — Тя спря и се поправи с известна тържественост: — Домакинството се ръководи от Франклин и мисис Елиът. Вярвам, че няма да имате причини да се оплаквате.
— Нямах предвид това — протестира меко той. — Просто ви помолих да ме разведете из къщата. Освен това бих се радвал, ако следобед излезете с мен на езда, за да обиколим имота.
Плановете му нямаха нищо общо с представите й за бъдещия им живот под един покрив. По-добре веднага да изясни нещата. Отговорът й прозвуча хладно: