— Ако се опиташ, ще си изпатиш — отговори Арабела, макар да не беше съвсем сигурна, че ще стане точно така. — Млъквайте! — заповяда остро на кучетата. — Долу!
Борис и Оскар се подчиниха неохотно и впиха погледи в господаря на дома, който застана пред жена си и сложи ръце на раменете й.
— Изслушай ме, Арабела. Не съм говорил за теб с Лили Уорт. Нямам навик да говоря за теб с други хора. Разбра ли ме?
— Графинята каза, че сте разговаряли за мен — възрази гневно тя и с енергично движение на раменете се освободи от хватката му. Джак отпусна ръце.
— И ти й повярва?
Арабела отиде до огъня и застана с гръб към него.
— Тя го каза. Но щом твърдиш, че е излъгала, ще го приема.
— Така трябва — установи спокойно той. — И се обърни, ако обичаш. Неприятно ми е да разговарям с гърба ти.
Арабела се обърна бавно. В очите й святкаше огън, лицето бе смъртнобледо.
— Не знам как успя да ме изкараш виновна. Не съм извършила нищо лошо. Аз никога не съм стояла безмълвна, докато са те обиждали, докато ти…
— Никой не те е обидил. Лейди Уорт само изрази мнението си. Мнение, което се споделя от много хора, ако ми позволиш тази забележка.
Арабела не помръдна.
— И ти ли го споделяш?
Джак вдигна рамене.
— Не е особено умно да дразниш принца. В крайна сметка си е негова работа дали ще има любовници.
— Да, така е, но ако се пъчи пред жена си с любовницата си, ако при всеки удобен случай обижда публично съпругата си… а само бог знае как се държи, докато са насаме. Може би е негова работа дали окуражава любовницата си да обижда жена му, но аз не гледам на нещата по този начин. — Тя се изсмя кратко и гневно и се запъти към спалнята си. — Няма какво да говорим повече. Вече разбирам защо споделяте това мнение, сър.
— Какво означава това? — Гласът му беше тих и спокоен, но очите му святкаха заплашително.
Арабела отвори вратата и кучетата се стрелнаха към спалнята, за да избягат от напрегнатата атмосфера в будоара. Арабела се ядоса на себе си. Беше се заклела никога да не го обвинява за връзката му, да не му показва, че е засегната — а тази нощ беше направила и двете.
— Мъже — промърмори презрително. — Всички сте еднакви. Защитавате се със зъби и нокти. Това е, което имах предвид.
Влезе бързо в стаята си и завъртя ключа на вратата. Джак направи крачка след нея.
— Арабела, отключи вратата.
Тя не отговори и Джак чу как превъртя ключа и на свързващата врата със спалнята му. Сега вече се ядоса истински, но тонът му остана непроменено спокоен.
— Арабела, отключи вратата. Веднага.
Арабела не отговори. Свали халата, легна си и се взря с невиждащи очи в избродирания балдахин на леглото. Джак заговори отново и тонът му беше все така тих.
— Арабела, ако незабавно не отключиш вратите, ще повикам портиера да разбие и двете ключалки. И никога няма да поставя нови.
Арабела седна в леглото. Джак никога не изричаше празни заплахи. Унижението от една такава сцена щеше да е непоносимо. И за двамата.
— Дяволите да те вземат, Джак Фортескю! — изсъска тя и стана. Отиде до вратата и превъртя ключа. Отключи и втората врата и веднага си легна отново.
Въпреки очакванията й Джак не влезе в спалнята й.
— Благодаря. — Това беше всичко, което каза. После стъпките му се отдалечиха.
Арабела не чу как вратата на спалнята й се отвори, но Борис и Оскар, които се бяха изтегнали в края на леглото и притискаха краката й, естествено, го усетиха. Не бяха спали при нея, откакто споделяше леглото с Джак. През дългите часове неспокоен сън близостта им я утешаваше и сега тя простена недоволно, когато и двамата залаяха и скочиха от леглото, за да се втурнат към вратата.
— Поспаланка — проговори добре познат глас. — Какво си правила снощи, Бела?
— Мег? — Арабела примигна и разтърка очи. Надигна се и извика зарадвано — Мег! Какво правиш тук? Как пристигна? Колко е часът, за бога?
Погледна към украсения със скъпоценни камъни часовник на перваза на камината, но не успя да види стрелките.
— Минава десет — отговори Мег и развърза връзките на шапката си. — Боже, какво огромно легло… Питам се защо го споделяш с два червени сетера. — Тя хвърли шапката и се наведе да целуне приятелката си. — Толкова ми липсваше.
Вече напълно будна, Арабела отговори на целувката.
— Ти просто не можеш да си представиш колко ми липсваше, Мег. — Грабна звънчето от нощното шкафче и го разклати енергично. — Първо ще пием шоколад… Няма ли най-после да ми кажеш как пристигна? Очаквах те чак след седмици. Джак каза, че ще пише на баща ти, и аз си мислех, че ще мине цяла вечност, докато… — Обърна се и поздрави с усмивка влязлата камериерка. — Виж кой е тук, Беки! Мис Барат ще ни гостува дълго.