Выбрать главу

Беки кимна със сияещо лице.

— Да, мадам, знам, мадам. Прислугата… всички знаят. Добре дошли, мис Барат! — Направи реверанс и остави на масичката табла с димяща сребърна кана с горещ шоколад, чиния с хляб и масло и две тънки порцеланови чашки. — Сега ще бъде отново както някога, милейди. Да налея ли, ваша светлост?

— Не, Беки, аз ще го направя — отвърна Мег, която бе свалила палтото си. — Когато пожелае да се облече, лейди Арабела ще позвъни.

— Да, Беки — засмя се Арабела. Типично за Мег — просто да се появи и да поеме водачеството. При дадените обстоятелства, приятелката й, свежа и розова от студа, беше в много по-добро състояние от нея. Освен това Мег знаеше как и защо е дошла толкова бързо, докато тя нямаше никаква представа.

— Би ли извела кучетата, Беки? — помоли мило Мег и избута двата сетера, които душеха коленете й. — Я виж ти, нито поглед назад! — засмя се тя, когато Борис и Оскар неблагодарно изоставиха новопристигналата си стара приятелка и хукнаха към вратата. — Неверни същества.

Арабела се засмя и отметна завивката.

— Да идем в будоара. Няма да лежа и да пия шоколад, докато ти се пръскаш от енергия и пламтиш от свеж въздух.

— Аз ще взема таблата. — Мег отнесе всичко в будоара. Арабела побърза да облече халата си и я последва.

Там вече имаше възможност да се прояви като домакиня. Наля шоколад, подаде едната чаша на Мег и взе другата. Отпусна се на лежанката си и доволно потопи парче хляб в шоколада.

— Започвай, Мег.

Мег се разхождаше в елегантното помещение и оглеждаше любопитно всяка подробност от обстановката. Спря пред прозореца, който гледаше към улицата, и промълви учудено:

— Не очаквах да се развълнувам толкова от пристигането си в Лондон.

— О, Лондон наистина е вълнуващ — отговори Арабела и отпи глътка шоколад. Мег щеше да й разкаже всичко, като настъпи моментът. — Отначало и аз се учудвах.

Мег отново се огледа и кимна.

— Може би заради обстановката.

— Може би.

Мег присви очи.

— Херцогът е изключително елегантен мъж и е съвсем естествено и домът му да е такъв — отбеляза тя. — А неглижето ти, Бела, е зашеметяващо.

— Почакай да видиш гардероба ми — каза Арабела, докато замислено наблюдаваше приятелката си. — Ако останеш по-дълго, Мег, а аз смятам, че трябва да ми гостуваш поне една година, трябва да направим нещо и за теб. Извини ме за откровеността, но пътническият ти костюм е ужасно старомоден.

В първия момент Мег я погледна стъписано, после избухна в смях.

— Ти ли си това, Арабела? Дори насън не съм си помислила, че ще чуя от устата ти думата „старомоден“.

— Защото не си живяла с мъжа ми — ухили се Арабела и й поднесе чинията с хлебчета. — Заповядай, вземи си.

Мег се засмя отново и приседна на пейката под прозореца.

— Щом заговорихме за мъжа ти… той ми изпрати пощенска карета, пощальони, охрана и невероятно очарователно писмо до баща ми, в което моли да дойда в Лондон, защото жена му копнее за старата си приятелка и баща ми ще му направи голяма услуга, ако за няколко месеца се лиши от обществото на любимата си дъщеря.

— Джак ти е изпратил кола? — Арабела се намръщи и отмести поглед. — Нищо не ми е казал. — Вярно, мъжът й беше истински майстор в изкуството на тайните. Тази тайна обаче беше прекрасна, тя целеше да й достави радост. На лицето й изгря усмивка.

— Нищо не ти е казал? — Мег също се намръщи. — Значи ти не си го помолила да ме покани?

— Помолих го да пише на сър Марк. Нито за миг не помислих, че ще направи нещо повече. — Арабела остави чашата и приглади косата си. Караницата от снощи бе загубила част от значението си, макар че не беше склонна да забрави причината, която я бе предизвикала.

В този миг прозвуча енергично чукане по вратата.

— Да? — извика тя с леко нетърпение.

— Мога ли да вляза? — Гласът на Джак, хладен и недостъпен.

— Да, разбира се — отговори изненадано Арабела. Джак нямаше навик да моли за разрешение, макар че винаги чукаше, преди да влезе.

Херцогът се появи, както винаги елегантен — в бричове, жакет за езда и блестящи ботуши. Кожата му пламтеше от движението на чист въздух. Погледът му, както винаги ясен и пронизващ, обходи набързо Мег и съпругата му, излетната на шезлонга си. Поклони се пред двете и заговори отмерено:

— Добро утро, скъпа. Добре дошла, мис Барат.

Арабела скочи.

— Защо не ми каза нищо, Джак?

Той пое протегнатите й ръце, привлече я към себе си и целуна бегло ъгълчето на устата й.

— Исках да те изненадам… да ти доставя радост.