— Направи го — отговори просто тя и вдигна очи. — Много съм ти благодарна.
Той поднесе ръцете й към устните си, после я пусна и се обърна към Мег, която също бе станала.
— Много ви благодаря, че не се уплашихте от несгодите на пътуването, мис Барат. Надявам се, че не сте много изморена?
В зелените очи на Мег блесна присмехулно пламъче.
— Благодаря ви, че направихте всичко възможно да облекчите пътуването ми, сър. Каретата беше удобна като пухено легло.
— Не ми се вярва — промърмори той и й целуна ръка. — Но вие сте много любезна.
Арабела наблюдаваше развеселено малката сцена. Мъжът й и приятелката й бяха равностойни партньори.
— Много обичам изненадите, Джак — проговори тя с усмивка. — Но трябваше поне да ми намекнеш, за да приготвя на Мег хубава стая.
— Всичко е уредено — съобщи безизразно той. — Тидмут се занимава с подробностите. Сметнах, че мис Барат ще се чувства най-удобно в китайския апартамент — отговори той и Арабела неволно си припомни как бе уредил всичко за собствената си сватбена нощ.
— И аз щях да избера него — кимна тя. Китайският апартамент беше голям, просторен, наскоро подновен. Намираше се в отсрещното крило.
— Тогава предлагам Беки да отведе мис Барат в покоите й и да я запознае с Марта, която съм определил за нейна лична камериерка. — Той беше толкова безупречен, толкова учтив и очарователен. Мег бе изведена от будоара само след минута и Арабела остана насаме с мъжа си.
Джак застана пред нея и се усмихна.
— Радваш ли се?
— Да, естествено. — Макар и малко колебливо, тя отговори на усмивката му.
— Да забравим миналата нощ, искаш ли?
Арабела сведе поглед към босите си крака.
— Свикнала съм да оставам сама… да бъда необезпокоявана.
— Склонен съм да го приема.
— Имам право да заключвам вратата на стаята си.
— Но не и с гняв.
Арабела кимна. Срещу това не можеше да се възрази.
— Е, добре. Не и с гняв.
Джак въздъхна дълбоко и попита отново:
— Разбрахме ли се? Ще забравим ли миналата нощ?
Арабела кимна и го прегърна. Караницата беше грозна и наистина трябваше да я забравят. Но причините бяха по-дълбоки и тя не можеше да ги забрави.
18
— Не разбирам защо още не съм забременяла — каза Арабела. Беше късен следобед и тя се занимаваше с орхидеите в оранжерията си. — Женени сме от август, а вече е май.
— Не вярвам, че не спите заедно — засмя се Мег и си откъсна зърно тъмно грозде.
Арабела се присъедини към смеха й.
— Права си, това не е причината. — Колко хубаво беше да говори с приятелката си за всичко, което я вълнуваше и притесняваше. Все едно се бяха върнали в оранжерията на Лейси Корт и обсъждаха интимните си тайни.
— Макар че вчера те заварих в леглото с кучетата — припомни й Мег и зелените й очи блеснаха подигравателно.
— Джак излезе рано на езда. — Арабела махна с ръка, макар да знаеше, че не може да заблуди приятелката си. — Може би трябва да се консултирам с някой добър лекар. Например онзи, как се казваше… а, да, Джеймс Греъм.
— Той е шарлатанин! — изсъска сърдито Мег. — Как е нарекъл заведението си… център за плодовитост ли беше? О, не! Храм на здравето и плодовитостта!
Арабела се изкиска и сложи малко тор около корените на прясно пресаденото цвете.
— Пълен абсурд. Някои от пациентите му лежат в електромагнитни легла… да, мисля, че точно така беше.
Не забравяй млечните бани.
— Виж, бедният човек банкрутира още преди години, така че тази възможност отпада — заключи Арабела и започна да почиства листата на орхидеята. — Има обаче един доктор Уорън, който се е специализирал по безплодието, но не работи с екстремни методи. Може би трябва да потърся съвета му.
— Наистина ли се притесняваш? — Мег наблюдаваше гърба на приятелката си с остър поглед.
Арабела помисли малко и отговори честно:
— Не чак толкова. Още не. Има други неща, които ме притесняват много повече.
— А именно? — Мег си отряза малък грозд със сребърната ножичка.
— Например историята със сестрата на Джак. Не знам как да постъпя. — Тя поклати глава с неохотно примирение и продължи да бърше листата. — Много ми се иска да го попитам открито. Да му кажа какво знам и да разбера какво се е случило с нея.
— Защо не го направиш? Иначе не си толкова плаха. — Мег съзнаваше, че изпълнява ролята на адвокат на дявола, но не се уплаши.
— Честно? — Арабела отново поклати глава и спря работата си. — Да ти кажа честно, Мег — страхувам се. Не знам как ще реагира Джак. Когато се затваря в мрака, аз не мога да го последвам и тогава губя надежда, че ще се добера до тайните му.
— А не можеш ли да продължиш да живееш, без да ги познаваш? — Въпросът беше реторичен. Мег погледна замислено приятелката си. — Когато реши да сключиш този брак по разум, изглеждаше така, сякаш изобщо не се интересуваш от живота и характера на този мъж. Кога настъпи промяната?