— Най-доброто, мадам — отговори с достойнство той.
Арабела се настани в лежанката си и проследи работата му с огромно любопитство. Докато щракаше с ножиците, мосю Кристоф заговори:
— Ваша светлост, трябва да ви благодаря специално от името на мадам Сорел… за великодушното ви застъпничество за дъщеря й. Мадмоазел Елиза се чувства много щастлива в дома на лейди Бонд.
— Радвам се — отговори искрено Арабела.
Кристоф приглади кичурчетата около ушите на Мег и продължи:
— Искам още да кажа, че има новодошли… буквално преди час с пощенския кораб от Хавър пристигнаха няколко десетки жени и мъже. Още днес ще се осведомя дали някой знае нещо за виконтеса дьо Вилфранш.
— Много ви благодаря. — Арабела бе продължила разследванията си не само сред аристократите, но и сред обикновените френски граждани, избягали в Англия, макар почти да не се надяваше да узнае нещо за съдбата на виконтесата. Познатите на мосю Кристоф бяха от друго съсловие, но пък… в затвора нямаше съсловни различия.
— Ето, готово. — фризьорът остави ножицата и кимна доволно.
— Невероятно! — извика възхитено Арабела. — Мег, изглеждаш съвсем друга!
Мег бе не по-малко изненадана от промяната. Ситните къдрички на върха на главата подчертаваха високите й скули и живите зелени очи. Разгледа се от всички страни и кимна доволно.
— Много се харесвам, но бедната ми майчица ще припадне от ужас.
— Е, старото поколение, мадам… не може да се примири с прогреса — отговори мосю Кристоф и прибра ножиците в чантата си. — Ваша светлост, след седмица ще е необходимо да ви подстрижа отново — каза на Арабела и напусна будоара.
— А сега — рече Арабела и радостно потри ръце — ще ти изберем вечерна рокля. Днес в Тордън Хаус има бал и аз искам приятелката ми да направи силно впечатление. — Обърна се и се запъти с решителни крачки към спалнята си.
Мег я последва, все още опиянена от необичайната прическа.
— Редно ли е да се появя неканена?
— Но разбира се, скъпа! Ти гостуваш в дома на дукеса Сен Жюл — отговори тържествено Арабела и отвори със замах гардероба си. — Знам, че някъде имам зелена бална рокля от шифон. Много държах мадам Селест да ми я ушие, но когато я обличах, Джак все се мръщи недоволно… сигурно защото си е мой личен избор. А, ето я!
Извади робата от гардероба и я връчи на Мег.
— Сложи я до лицето си… цветът е перфектен за теб. — Изкриви уста и добави: — Неприятно ми е да го призная, но Джак е прав. Ти ще изглеждаш много по-добре от мен в тази рокля.
Мег се огледа недоверчиво в голямото огледало.
— Ще ми е голяма. Не съм с разкошни форми като теб.
— О, Беки ей сега ще стесни корсажа. — Арабела разклати звънчето. — Няколко шева и леко скъсяване и готово. Момичето е много сръчно, а и Марта ще й помага. Ще се справят бързо.
Джак вече чакаше в салона, когато дамите слязоха за вечеря. Часовникът тъкмо бе ударил осем. Той ги посрещна с дълбок поклон и златните ревери на брокатения жакет и обкованата със скъпоценни камъни дръжка на рапирата заблестяха под светлината на свещите.
— Роклята ви стои отлично, мис Барат — отбеляза одобрително. — Много по-добре, отколкото на Арабела.
Арабела го изгледа мрачно. Той й махна да отиде при него и я улови под брадичката, за да огледа критично тена й.
— Мисля, че си малко бледа, скъпа моя. На твое място днес не бих избрал слонова кост. Шоколадово кафявата рокля с кремава фуста би отивала по-добре на лицето ти.
— Нямам никакво намерение да се преобличам — отзова се сърдито тя. — По-добре да си сложа руж.
Джак пусна брадичката й.
— В никакъв случай — отсече енергично. — По-добре е довечера да си легнеш навреме.
Арабела направи гримаса.
— Много си… прям.
— Да, когато се отнася до теб — отвърна той любезно и се запъти към масичката с напитките. — Желаете ли чашка шери, мис Барат, или предпочитате мадейра?
Мег, която явно се забавляваше, се запита дали с тази не особено любезна забележка херцогът не цели да потвърди мястото си пред най-добрата приятелка на Арабела.
— Шери, ако обичате. Трябва да ви поздравя, сър. Бела не приема търпеливо личната критика.
— Е, в тези неща съпрузите имат повече пространство за действие — отговори Джак и й подаде кристална чашка с шери. После наля мадейра за съпругата си.
Арабела се покашля многозначително.
— Май съм станала невидима.
Безкрайно изненадан, Джак се запита какво става с него. За момент бе изпитал чувството, че се състезава с най-добрата приятелка на жена си. Какъв абсурд. Усети как бузите му пламнаха и това го смути дори повече от смешното поведение преди малко.