Обърна гръб на дамите и размести гарафите, за да се успокои. После се обърна с хладна усмивка и подаде ръка на жена си. Въпреки това не пропусна да отбележи бързия поглед на взаимно разбирателство, който си размениха двете жени.
— Благодаря — отговори с усмивка Арабела.
Джак затърси безобидна тема, способна да възстанови нарушеното му достойнство.
— Обичате ли ездата, мис Барат?
— О, да, сър, много. — Мег се усмихна учтиво.
— Тогава ще потърсим в обора някой подходящ за вас кон, за да излизаме на разходка заедно. Какво ще кажеш, Арабела? Да дадем ли на мис Барат петнистата кобилка?
— О, да — отговори Арабела с усмивка. Никога не беше виждала съпруга си толкова смутен. Джак, който държеше винаги да бъде господар на положението… Въпреки тайното си веселие тя усети, че това не й е особено приятно, и остави чашата си.
— Да сядаме на масата!
Арабела изкачваше спокойно широкото стълбище на Гордън Хаус, опряна на ръката на мъжа си. Мег вървеше от другата му страна. Херцогиня Гордън посрещаше гостите си на площадката. От балната зала зад нея долитаха весели мелодии.
Херцогинята поздрави любезно Мег, поклони се учтиво пред херцога и измери Арабела с критичен поглед. Знаеше, че тоалетът й много скоро ще излезе на мода.
Джак покани домакинята на танц, после жена си и след като изпълни задълженията си, се оттегли в салона за карти.
Малко след единайсет пристигна лейди Джърси. Диамантеният накит, подарък от принца, изглеждаше по-скъп от накитите на принцеса Каролина, която тъкмо танцуваше кадрил с херцог Девоншир.
— Това е чудовището — пошепна Арабела в ухото на Мег.
— Зашеметяваща е — гласеше краткият коментар на приятелката й, която внимателно оглеждаше дамата над ръба на ветрилото си.
— Не съм казвала, че е грозна. Лейди Уорт също е красива — изръмжа Арабела.
— Тук ли е тя?
— Засега не… Почакай. — Арабела сложи ръка на лакътя й.
— Какво става там?
Двете жени проследиха смаяно как лейди Джърси, както винаги с презрително наклонена глава, влезе в залата и обиколи гостите. Всяка група, към която се приближаваше, бързо се разпадаше. При това в залата цареше необичайна тишина и звуците на музиката бяха пронизителни и жални.
— Я виж ти — промърмори доволно Арабела. — Както изглежда, обществото най-сетне е решило да й даде отпор. Дамата отиде твърде далеч. Знаеш ли, Мег, наскоро се похвалила, че е убедила Уелския принц да се раздели легално с Каролина. Сега ще си плати за надменността. — отстъпи назад и изведе Мег в малко преддверие. — Колкото и да се радвам на гледката, не искам да имам нищо общо с тази сцена.
— Защо?
— Искам този път да остана неутрална — отвърна Арабела с разкаяна усмивка. — По-специално пред съпруга си. Веднъж стъпих на несигурна почва, но сега, когато общественото мнение потвърди правотата ми, мога да си позволя сдържаност.
Мег последва погледа й и видя Сен Жюл, застанал до една странична врата. Едната му ръка почиваше върху парапета, другата висеше свободно. Наблюдаваше ставащото с хладен поглед и равнодушно изражение.
Лейди Джърси не можа да издържи на унижението и избяга от залата с разкривено от гняв и болка лице.
Джак напусна мястото си до вратата и прекоси залата, където отново се чуваше весела глъчка, а оркестърът свиреше бърз танц. Забеляза Арабела и Мег точно в момента, когато се връщаха от малкото преддверие в балната зала.
— Ако желаете да си тръгнем, скъпи мои, с удоволствие ще ви придружа — каза той и извади от джоба си скъпа емайлирана табакера.
— Какво? — Арабела го погледна намръщено. Очевидно играта на карти в дома на херцог Гордън не задоволяваше съпруга й. — Предпочитам да остана още малко, Джак. Можем и сами да се приберем вкъщи. Слугата чака долу и ще повика колата, щом му кажа.
Херцогът взе щипка емфие и прибра табакерата в джоба си.
— Признавам, че съм малко разочарован от играта на карти у Гордън.
— Тогава върви. — Арабела щракна с пръсти и му показа вратата.
Той се поклони и вдигна ръката й към устните си.
— До по-късно, мадам. — Целуна ръка и на Мег и се запъти към изхода.
— Е, какво ще кажеш? — попита Арабела, щом го изгубиха от поглед.
— Странно, че не каза нито дума за случилото се в залата — отвърна Мег.
Арабела кимна замислено.
— Проклетникът не престава да ми поднася изненади. Чарлз Фокс, облечен изненадващо скромно в сив жакет, силно пристегнат в кръста, се приближи към тях, следван от Джордж Кевъна.
— Жалко, че съпругът ви реши да си отиде, милейди Арабела — заяви той и се поклони изящно. — Но вие и очарователната ви гостенка сте тук. — Погледът му обхвана тънката фигура на Мег и очите му светнаха влажно. — Ще позволите ли да ви поканя на танц, мис Барат?