— Няма нищо за бала у семейство Гордън. Според мен просто са закъснели за сутрешните издания. Утре сигурно ще пишат подробно. — Тя хвърли знаещ поглед към Арабела през масата и попита: — Съпругът ти каза ли нещо по темата?
Арабела си намаза филийка с масло и хапна няколко хапки. Като видя, че Мег я наблюдава с нарастващо нетърпение, благоволи да отговори:
— Да, каза няколко думи.
— Какви по-точно?
— По всичко изглежда, че едно от опасенията ми е било безпочвено. — И разказа на Мег същественото от разговора си с Джак.
— Не мога да не се възхищавам на мъжа, който остава лоялен към бившата си любовница — засмя се Мег, като чу всичко. — Според мен ти се омъжи за много сложен човек, Бела.
Арабела понечи да отговори, но точно тогава се появи прислужницата с кана топло мляко, направи реверанс и съобщи:
— Мистър Тидмут ми възложи да ви съобщя, че е дошъл мосю Кристоф, ваша светлост. Чака в утринната стая.
Арабела се намръщи леко.
— Но ние нямаме уговорка за днес.
Води със себе си някакъв джентълмен, мадам. И той е чужденец или поне така изглежда.
— Благодаря, Моли. Кажи на Тидмут, че ще дойда след минута. — Арабела изчака вратата да се затвори зад момичето и заговори възбудено: — Сигурно има някаква информация от Франция. Обеща ми да разпита новодошлите. — Забарабани с пръсти по масата и продължи: — Питам се дали искам да я чуя…
— Е, щом си стигнала толкова далеч, ще вървиш до края — отговори решително Мег. — Освен ако не държиш чак толкова да откриеш тайните му. — И погледна въпросително приятелката си.
Арабела кимна замислено.
— Искам да узная тайните му — отсече накрая. Трябваше да намери ключа към своя мъж. Знаеше, че той ще се противопостави гневно на разследванията й — вероятно имаше основателни причини да крие от нея историята на сестра си, но тя нямаше друг избор. Трябваше да знае всичко, макар да се боеше от последствията от откритията си.
Разсеяно зарови пръсти в косата си и развали фризурата, направена сутринта от Беки.
— Отивам — рече тихо и скочи от мястото си. — Може би няма да чуя нищо особено… Може би Кристоф отново е довел приятел, който се нуждае от помощ. — Ала когато излезе от стаята за закуска, вече знаеше, че ще чуе нещо важно. Усещаше го с цялото си същество.
Когато влезе, двамата мъже стояха в смутено мълчание в средата на помещението. Двамата се поклониха и Кристоф каза:
— Ваша светлост, позволете да ви представя мосю Клод Фламан.
Непознатият се поклони отново и Арабела отговори с усмивка:
— Добре дошъл, мосю. Както разбрах, наскоро сте се прехвърлили тук от Франция.
— Да, мадам. — Мъжът изглеждаше болен и много слаб, сякаш дълго време не се беше хранил добре. Тенът му беше сив, лицето — хлътнало, дрехите износени, а когато заговори, се закашля. Арабела веднага разбра какво означаваше това. Този нещастен човек беше болен от туберкулоза.
Кристоф обхвана раменете на приятеля си и безпомощно започна да масажира гърба му. Арабела веднага позвъни за Моли и поръча да донесат бренди и гореща вода.
Най-сетне кашлицата престана. Клод Фламан се отпусна на предложения му фотьойл и отпусна глава на гърдите си. Прие с благодарност чашата, в която Арабела бе смесила бренди с гореща вода, и отпи няколко малки глътки. Постепенно цветът се върна на бузите му и той се почувства по-добре.
— Моля за извинение, мадам. — Гласът му беше само дрезгав шепот.
— Ще говорите едва когато се почувствате по-силен — отговори на френски Арабела и седна на ниско столче до креслото му.
Мъжът даде знак на Кристоф и фризьорът обясни тихо:
— Клод говори само френски, мадам, но разбира малко английски. Бил е затворник в Льо Шатле, но с Божията помощ преди няколко дни бил освободен и приятели го качили на пощенския кораб от Хавър, за да дойде в Англия.
— Само благодарение на приятелите — кимна Клод и в хлътналите му очи пламна огън. — Бог няма нищо общо с нашата работа, скъпи приятелю. — В гласа му звънна горчивина. — Бог е забравил нашата страна.
Говоренето го изтощи, той затвори очи и се отпусна назад. Арабела трескаво размисляше как да заговори по интересуващата я тема. Кристоф й помогна.
— Докато бил в Льо Шатле, Клод се запознал с една жена… с една дама. Мисля, че става въпрос за дамата, която търсите, ваша светлост.
Арабела усети как цялата се напрегна. Погледът й се устреми към лицето на Клод.
— Виконтеса дьо Вилфранш? Мъжът кимна едва-едва.
— Да, мадам, така мисля. В затвора нямахме имена, само номера, но един ден… — Неспособен да продължи, той даде знак на Кристоф да разкаже историята.