Джак я забеляза, избягна поредното нападение, завъртя се на един крак, но вместо да атакува отново, с бързо движение отклони острието на противника. Поклони му се леко и забърза към нея. Дишаше бързо, но стъпките му бяха леки и безшумни.
— Какво има? Какво се е случило? — попита, без да губи време с предисловия.
— Трябва да говоря с теб. Къде можем да отидем?
Той посочи една врата в страничната стена.
— Моля да ме извините, Албер, че не приключих двубоя, както трябва.
Противникът му се поклони и отдаде чест с рапирата. Джак последва примера му, сякаш този ритуал беше задължителен и всички трябваше да го съблюдават дори в сериозна ситуация. После сложи ръка на гърба на жена си и я поведе към вратата.
Влязоха в малко помещение, където една цяла стена беше от огледала. На пода имаше дебел килим, на отсрещната стена бяха окачени всички видове оръжия за фехтовка. Висок прозорец гледаше към улицата. Джак приседна на дългата, тясна маса под оръжията и се обърна към жена си. Все още стискаше рапирата. Острието, снабдено с гумено капаче, сочеше към пода. Погледът му беше внимателен, неспокойството в дълбините на очите му едва се забелязваше.
— Е? — попита тихо.
Арабела пое дълбоко въздух и се опита да успокои нервите си. Кръвта й се вълнуваше, ръцете й трепереха и тя ги скри в диплите на полата.
— Става въпрос за сестра ти — заговори направо.
Джак се вцепени. Погледът му стана непроницаем.
— Шарлот… виконтеса дьо Вилфранш… възможно е… възможно е да се намира в затвора Дьо Шатле. — Най-просто беше да му съобщи най-важните факти без емоционални подробности.
Той не помръдна, не каза дума. Само я гледаше, докато тя не издържа. Трябваше да запълни непоносимата тишина с думи.
— Мосю Кристоф има приятел, който наскоро успял да избяга от Франция. Този приятел е убеден, че е видял сестра ти.
Най-сетне Джак произнесе беззвучно:
— Сестра ми е мъртва.
Тя протегна ръка към него, но нещо я спря да го докосне.
— Не… може би не е. Може би е още жива.
Той поклати глава в несдържан жест на отрицание.
— Защо онзи мъж е дошъл да ти разкаже историята си? — Погледът му я прониза и тя видя в зениците ярка искра… може би надежда… зад празната сянка на неразбирането и неверието.
— Защото помолих Кристоф да се ослушва дали някой от емигрантите знае нещо за виконтесата. Докато не се появи този мосю Фламан, никой не знаеше нищо. Той ме потърси тази сутрин. Веднага дойдох при теб. Ти трябва…
— Не ми казвай какво трябва да правя — прекъсна я той така тихо, че думите му едва се чуха. Въпреки това всяка дума беше така отсечена, че сякаш беше крясък. — Сестра ми е мъртва.
Арабела поклати глава и повтори упорито.
— Може би не е, Джак. Има шанс да е оцеляла. — Той продължи да гледа мрачно пред себе си, и тя продължи бързо: — Конят ти чака долу. Луис вече събира багажа ти.
Когато той се обърна и тръгна към изхода, в първия момент Арабела не беше в състояние да го последва. Безизразното лице и мълчанието му правеха каквато и да била реакция невъзможна. След минута се овладя и се върна в дългата галерия. Джак бе обул ботушите си и вървеше към двукрилата врата, затягайки колана си. Арабела се втурна след него. Без да я погледне, той слезе по стълбата, като вземаше по две стъпала наведнъж. Излезе на улицата, възседна коня си и го подкара в бърз тръс.
Арабела възседна своя кон с помощта на слугата и последва съпруга си. Не знаеше какво трябва да направи, но нямаше намерение да му позволи да я пренебрегва по този начин. Ако не желаеше да я удостои с доверието си, значи бракът им беше само фарс.
Пристигна на Кавендиш Скуеър малко след Джак. Конят му беше вързан на парапета пред къщата, входната врата беше широко отворена. Арабела скочи от седлото, прибра полите си и изкачи стълбището. Тидмут тъкмо щеше да затвори вратата, когато тя профуча като вихър покрай него. Спря едва в будоара си и си заповяда да се овладее. Погледна се в огледалото и се намръщи. По челото й блестяха капчици пот, косата й висеше прашна и разрошена под шапката, шалчето на шията й се бе изкривило. Хвърли шапката и камшика си на едно кресло, мина през спалнята си и решително отвори вратата към стаята на Джак.