Той тъкмо обуваше бричове, а Луис приглаждаше гънките на ризата, приготвена за обличане.
— Можеш да ми отделиш пет минути — каза Арабела, като се стараеше да говори неутрално. — Моля ви, Луис, оставете ни сами.
Камериерът погледна господаря си с възмутено изражение. Не приемаше заповеди от херцогинята. Едва когато Джак кимна кратко, Луис излезе, макар и намръщен.
— Какво има? — попита хладно херцогът, докато връзваше шалчето си.
— Защо премълча пред мен, че имаш сестра? — Арабела застана до леглото и сложи ръка на гладката дървена рамка.
— Това не те засяга. Нито когато се оженихме, нито сега. — Отговорът прозвуча сковано.
— Аз съм твоя жена, Джак. Как може да не ме засяга? — попита тя спокойно, решена да предизвика реакцията му.
— Наистина ли смятате, че ще се доверя на жена, която души и шпионира зад гърба ми? — Най-после гневът му изби на повърхността. — Искам да знаете, мадам, че нямам ни най-малко доверие във вас. Не знам как успяхте да проникнете в онази част от живота ми, която предпочитах да запазя в тайна, но бъдете уверена, че сте сторили голяма грешка.
Той се обърна към огледалото с жест на отвращение и презрение.
— Джак, моля те… — проговори с болка Арабела. — Не съм искала да те шпионирам. Джордж ми каза, че имаш сестра и смяташ, че е загинала по времето на терора. Каза ми още, че сте били много близки…
— Много съм му задължен — прекъсна я остро той. — Дано не забравя да му изкажа благодарност.
— Джордж не е виновен. — Сега вече Арабела се ядоса и гневът помете чувството й за вина. — За всичко си виновен ти. Ако не беше толкова затворен и недостъпен… ако не се затваряше пред всички, дори пред най-близките си хора, аз нямаше да бъда принудена да задавам въпроси за личния ти живот… за онова, което има значение за теб.
Той се обърна отново към нея и попита с измамно спокойствие:
— И за какво още попита Джордж, моя сладка, фалшива съпруго?
— Не съм фалшива — изсъска тя. — Ако някой е фалшив, това си ти. Защо криеш мислите и чувствата си от мен? Какви тайни имаш още? — Застана пред него и продължи енергично: — Настоявам да ми кажеш всичко. — Брадичката й бе предизвикателно вирната, златните очи изпускаха искри.
Той й обърна гръб, но тя улови ръката му и я дръпна с все сила, опитвайки се да го обърне отново към себе си. Той се отърси от нея като от досадна муха и изрече примирено и търпеливо:
— Остави ме на мира, Арабела.
— Няма. — Тя посегна отново към ръката му. — Защо се ожени за мен, след като ме презираш? Ти ме презираш, нали? — Без да пуска ръката му, направи още една крачка към него и го принуди да я погледне. — Презираш ли ме?
След цяла вечност той отговори:
— Не… не те презирам. Теб не.
Арабела го погледна втренчено и прозря истината.
— Какво ти е сторил брат ми, Джак?
Джак погледна над главата й. В съзнанието му отново бе изникнала картината на клането в затвора Ла Форс през онази нощ.
— Той предаде сестра ми.
По вените на Арабела се разля леден студ. По гърба й пробягаха тръпки, кожата на главата й настръхна. Пусна ръката му и пошепна дрезгаво:
— Мисля, че не разбирам…
— Тогава ще ти обясня и ще разбереш, мила моя. — Думите му бяха оцветени от горчивина и ирония. — За да спаси скъпоценната си шия, брат ти предаде сестра ми на тайната полиция. Отведоха я в затвора Ла Форс и там я убиха. — Погледът му беше празен, сякаш гледаше в черна дупка. — Проследих дирите на Шарлот до Ла Форс. Всички бяха мъртви… целият двор беше в кръв… трупове лежаха в локви кръв, отделни части от тела, отсечени крайници… Сестра ми е била една от първите, отведени в този затвор. Говорих с една жена… мърлява старица… продавачка на чорапи… Видяла как я ударили с байонет и паднала на колене. Невъзможно е да е оживяла след това клане!
В тона му имаше агония и Арабела потръпна. За първи път след толкова години възникваше възможността да се е излъгал. Многото месеци страдание можеше да се окажат напразни. Той изтри с две ръце лицето си, сякаш искаше да заличи нещо. Арабела се отдръпна назад и падна тежко на леглото.
— Фредерик винаги е бил подлец. — Просто установяване на прост факт. Несъщият й брат бе продал душата си на дявола. Би направил всичко, за да спаси собствената си кожа. — Значи затова си го довел до фалит… и до смъртта. — Сведе глава и продължи дрезгаво: — Бих могла да кажа, че това е добро отмъщение. Но какво общо имам аз, Джак? Защо се ожени за мен? И аз ли бях част от отмъщението?
Мълчанието му беше достатъчен отговор.
Арабела обхвана раменете си, за да си даде някаква опора, и се загледа право пред себе си. Престъплението на Фредерик щеше винаги да тежи над нея. Никога нямаше да се освободи от него. Джак виждаше в нейно лице своя смъртен враг.