— Идвам с теб — заяви накрая тя и се изправи. Решителността придаде твърдост на гръбнака й.
— Няма да дойдеш — отвърна той и очите му бяха студени като лед. — Да не мислиш, че ще търпя една Лейси в близост до сестра си?
Да, Джак никога нямаше да се освободи от омразата и презрението си. Но сега не искаше да се кара с него. Това не беше истинският Джак. Не беше мъжът, когото познаваше, когото познаваха приятелите му. Той беше пленник на сила, унищожителна като онова, което бе извършил Фредерик. Стана от леглото и се запъти към вратата. На прага се обърна и каза просто:
— Желая ти много щастие, Джак.
20
Арабела отиде направо при Мег и набързо й разказа какво се бе случило. Както винаги, приятелката й я изслуша мълчаливо.
— Смятам, че той ще вземе кораб от Дувър до Кале. Това е най-бързият път между Лондон и Париж — заключи Арабела.
— Смятам да взема пощенска карета до Дувър, да се кача на същия кораб до Кале и да го последвам до Париж. Ще изляза пред очите му, когато най-малко очаква.
Мег сбръчка чело.
— Не искам да те обезкуражавам, Бела, но ти познаваш ли този мъж истински?
Арабела обмисли въпроса й.
— Струва ми се, че знам твърде малко за него — призна най-сетне с меланхолична въздишка. — Но трябва да опитам. — Стисна ръцете на приятелката си и попита: — Ти ме разбираш, нали?
— Да, естествено.
Арабела помълча малко, после се изправи с нова решителност.
— Първо ще наема пощенска карета. — Огледа се и попита малко безпомощно: — Знаеш ли как се прави това?
Застанала до прозореца, Мег отговори:
— Попитай Тидмут. Джак тъкмо излиза от къщи. Значи няма да узнае нищо.
Арабела отиде при нея и проследи как мъжът й възседна жребеца си. На седлото беше завързана кожена чанта.
— Той е на кон и ще напредва по-бързо, отколкото аз с пощенската карета — прошепна обезкуражено тя.
— Но той не може да язди седемдесет мили без прекъсване — напомни й Мег. — Трябва да смени коня или поне да му даде почивка. А през нощта трябва да отседне някъде.
— Затова пък пощенската карета може да пътува през цялата нощ и няколко пъти да смени конете. — Арабела изпита облекчение. — Моля те, иди при Тидмут и му поръчай да наеме кола. Ще си помисли, че е за теб, и няма да задава глупави въпроси.
— Сигурна съм, че няма да задава въпроси — засмя се тихо Мег. — Ще се радва, ако изчезна. Никога не бях срещала такъв закостенял тип.
— Непоправим е — кимна Арабела. — Но е абсолютно предан на Джак. Кажи му, че колата ти трябва до един час. Междувременно аз ще си събера багажа.
— Шарлот… сестрата на Джак… — промълви колебливо Мег.
— Помислила съм и за нея. Ще взема две-три рокли, медикаменти, превръзки… в случай че наистина е жива. — Арабела инстинктивно стисна палци. Искаше жената, видяна от Фламан, да е наистина Шарлот. Искаше го повече от всичко на света.
— Запъти се към вратата, но спря. — Нямам представа дали нещата ми ще й станат. Дали изглежда като Джак? Искам да кажа, дали си приличат и извън белия кичур над челото?
Помисли си за Клод Фламан и потрепери. След толкова месеци глад и затвор, след дългия живот при непоносими условия Шарлот сигурно изглеждаше като него. Заля я вълна на отчаяние. Възможно ли беше една крехка жена, никога непознала тъмната страна на живота, да оцелее в този ад?
Какво да направи, за да заличи вината на Фредерик за смъртта на Шарлот? Чувството на безпомощност и безнадеждност заплаши да я надвие.
Мег разпозна слабостта в погледа на приятелката си и попита бързо:
— Искаш ли да дойда с теб, Бела?
Арабела поклати глава. Предложението й вдъхна нови сили.
— Не, Мег, но ти благодаря много. Трябва сама да се справя. Освен това си длъжна да останеш тук, за да отклоняваш любопитните въпроси. Джак и аз изчезваме от Лондон без никакво обяснение — слуховете са неизбежни. Ако си тук, ще можеш да посочваш безобидни претексти. Заминали сме да се погрижим за болен роднина или нещо подобно… но ще изчакаш завръщането ни. Смятам, че няма да останем дълго там. Не е нужно да прекъсваш пребиваването си в Лондон.
Мег кимна сериозно.
— Не се притеснявай, Бела, ще се оправя.
След около час разстроеният Тидмут помогна на херцогинята и камериерката й да се качат в наетата пощенска карета и остана на стълбището с мис Барат и двата неутешими сетера.
Присъствието на Беки беше необходимо, за да придаде на експедицията достоверност и приличие. Момичето нямаше представа къде отиват и защо. Подчиняваше се на кратките нареждания на господарката си и сега седеше мълчаливо в ъгъла на каретата с малка чанта на коленете. Арабела седеше насреща й, взираше се право пред себе си и не даваше никакви обяснения.