Морякът се появи с кана вода и метален леген, който остави на столчето.
— Добре ли е така, мадам?
— Отлично — отговори искрено Арабела и момъкът я погледна учудено.
— Капитанът ще се радва след половин час да ви поздрави на борда, мадам.
— Благодаря. — Тя затвори вратата след него и дръпна резето. Искаш да се съблече и трябваше да е сигурна, че никой няма да влезе по погрешка. Изтърси смачканите си дрехи и ги разпростря на леглото, сви на вързоп чорапите и бельото и ги прибра в пътната чанта. После се изми от глава до пети с хладката вода и веднага се почувства освежена. Главата й се проясни. Ако приеме поканата на капитана и се качи на палубата, ще трябва да се изправи срещу Джак. Дали да го изненада на публично място? Или първо да разбере къде е кабината му и да го потърси там?
По-добре в присъствието на повече хора, реши тя и енергично изчетка косата си. Така ще го принуди да запази приличие и докато останат насаме, гневът му ще е угаснал. Не че това я притесняваше особено. Тя беше права, той не. Да се гневи колкото си иска. Тя щеше спокойно и упорито да защитава убежденията си.
Незнайно по каква причина обаче тръпките в корема й не преставаха, колкото и да се опитваше да ги потисне. Облече лека рокля от кремава батиста с бронзов ешарп, обу чисти чорапи и прости обувки от козя кожа — единствените, които бе взела освен ботушките за езда. Е, вече изглеждаше прилично.
За момент спря с ръка върху бравата. Страхуваше се да отвори. Не, не се боеше от мъжа си… или все пак? Сега не биваше да сгреши. Нейното бъдеще… тяхното общо бъдеще зависеше от това дали тя ще овладее ситуацията и ще укроти гнева му.
Отвори вратата и излезе в тесния дървен коридор. В края му се виждаше тясна стълбичка. Опирайки се на стените, Арабела успя да стигне до стълбичката и излезе под ярката светлина на късния следобед.
В небето кръжаха чайки, такелажът скърцаше, платната плющяха. Корабът зави рязко и Арабела, която не бе подготвена за тази маневра, посегна към релинга и инстинктивно се наведе, когато дървото на мачтата премина над главата й и хвърли черна сянка.
Когато отново вдигна глава, срещна погледа на мъжа си, който стоеше малко по-нататък редом с загорял от слънцето млад мъж, застанал на кормилото. Корабът направи нов завой и пое по курса си. Арабела не се помръдна. Непоколебимият сив поглед на Джак я приковаваше на място.
Мъжът на кормилото вдигна ръка към шапката си и я повика:
— Елате при нас, мадам. Следобедът е толкова хубав… имаме добър западен вятър. — Той се усмихна зарадвано и в сините му очи затанцуваха слънчеви искри. Арабела се овладя и отиде при двамата мъже.
— Капитан Пери, мадам. — Младият мъж стисна здраво ръката й, без да изпуска кормилото. — Радвам се, че ще пътувате с мен. Имаме още един пасажер на борда. Херцог Сен Жюл.
— С негова светлост вече се познаваме — каза спокойно Арабела и се обърна към съпруга си.
— И то много добре — допълни Джак. — Капитан Пери, това е съпругата ми, херцогиня Сен Жюл.
Том Пери зяпна смаяно.
— Какво казахте? Нямах представа…
— Разбира се, няма как да знаете — прекъсна го Джак. — И аз не знаех. — Хвана лакътя на жена си и направи лек поклон. — Моля да ни извините за няколко минути, капитане… — Поведе Арабела към стълбичката за каютите и слисаният Том Пери остана сам на кормилото.
— Долу е много задушно — възпротиви се Арабела, когато стигнаха до стълбичката. — Тук няма никой. — И посочи кърмата на кораба.
Джак кимна в знак на съгласие и бързо намери свободно местенце пред фокмачтата, обградено от няколко рула въже. Арабела се изправи до релинга, той застана до нея.
— Ще благоволиш ли да ми обясниш? — Тонът му беше измамно небрежен. Когато сложи ръце върху дървените перила до нея, кокалчетата на пръстите му побеляха от напрежение.
— Аз бих казала, че всичко е ясно.
Джак се изсмя грозно и обърна гръб на морето. Облегна се на релинга и заяви:
— Когато ти си намесена в играта, нищо не е ясно, мила моя. Това ми е ясно отдавна. Е, ще благоволиш ли…?
— Аз не съм Фредерик — прекъсна го решително Арабела и продължи тихо и настойчиво — Вярно е, че във вените ми тече кръвта на Лейси, но аз не съм Фредерик. Винаги съм знаела, че ти се ожени за мен с определено намерение и винаги съм предполагала, че то е свързано по някакъв начин с Фредерик. — Тя бе устремила поглед към водата и когато той не каза нищо, продължи: — Сега ми се струва глупаво и рисковано да приема, че онова, което стои между теб и Фредерик, не ме засяга… но аз нямам нищо общо с него — подчерта още веднъж. — Надявам се с времето да го разбереш.