Той погледна своя изискан пътник със смесица от любопитство и страх. Не стига, че херцогът и херцогинята се бяха качили поотделно на корабчето му, сякаш не са семейство, ами и сега не бяха заедно! Човек никога не можеше да бъде сигурен какво е мнението на пътник, взел пощенски кораб за Франция, за събитията там. При онези, които пътуваха в обратната посока, беше по-просто.
Джак потопи парче хляб в соса и хапна малко.
— Прав сте — отговори с безразличие.
Том Пери изпразни канчето си и стана. Нямаше смисъл да говори повече.
— Извинете ме, сър, но трябва да управлявам кораба. Желая ви лека нощ. Надявам се, че ще е спокойна. Вятърът се обръща на югозапад. Към четири ще пристигнем. В шест трябва да сте готови за слизане.
— Лека нощ, капитане. — Джак допълни канчето си и се взря в далечината, без да вижда звездите, без да усеща мекия солен бриз и лекото люлеене на кораба. Главата му не се проясняваше. Досега гневът му беше ясен и студен, насочен към една определена цел. Виждаше го като върха на рапирата по време на дуел с майстор като Албер. Острието му беше целенасочено и смъртоносно. И винаги улучваше целта. А сега се бе изправил пред непредвидима бъркотия.
Шарлот е прекарала повече от година в друг парижки затвор… ако жената в Льо Шатле наистина беше Шарлот. Възможно ли беше това? Нали онази старица я описа точно… разказа му как я убили с щикове. Едно от първите жертви. Старата видяла сребърния кичур над челото й. Докато говореше с него, попипа кичура му с мръсната си ръка и му намигна заговорнически.
Може би Шарлот е успяла да избегне септемврийското клане. Може би се е отървала от гилотината.
Джак изохка тихо и притисна ръце към слепоочията си. Как да се справи с този хаос от действителни и недействителни събития? Как да преодолее объркването си? Опитите си да отрече хаоса?
Накрая стана от масата и се запъти към стълбичката, където нетърпеливо го очакваше млад моряк.
— Покажете ми каютата на лейди Арабела. — Заповедта прозвуча рязко и морякът реагира с мрачно кимване към стълбичката. Джак проследи накъде сочеше протегнатата му ръка и отвори тихо вратата на малкото помещение, обляно от сребърната светлина на звездите, фигурата на леглото се размърда.
— Джак? — попита тя.
Той седна до нея и сложи ръце на кръста й. Тя сложи ръка върху неговата и преплете пръсти с неговите. Той се наведе над нея, целуна я и нежно плъзна устни по брадичката. Тя се обърна бавно по гръб и го погледна. От усмивката й бликаше тъга.
— Прости ми — пошепна той.
Вместо отговор тя вдигна ръка и сложи пръсти върху устните му.
Джак свали ботушите си и легна до нея на тясната койка. Мушна ръка под тялото й, притисна я до себе си и нежно помилва бузата й. Тя сгуши глава на рамото му и се отпусна. Заслушан в равното й дишане, той лежа цяла нощ с широко отворени очи, загледан в гредите на тавана в очакване на утрото.
21
Арабела се събуди от виковете на моряците и от дрънченето на котвената верига. Корабът вибрираше, но постепенно се успокои. Все още лежеше сгушена в Джак, ръката му все още беше на бузата й. Когато тя се раздвижи, той обърна бавно глава и й се усмихна.
— Добре си поспа, мила.
— А ти изобщо не си спал — установи тя и плъзна ръка по небръснатата му брадичка. Мъжът й толкова рядко изглеждаше занемарен, че гледката беше напълно нова за нея. И странно чувствена.
— Да — отговори тихо той и измъкна ръката си изпод тялото й. Трябваше да разтрие пръстите и лакътя, защото бяха изтръпнали. Изправи се и простена от болка.
— Тези койки не са предвидени за двама.
— Съжалявам. Сигурно ужасно си се схванал — отвърна разкаяно тя и стана с мъка. Той обхвана главата й и я целуна по устата.
— Заслужих си наказанието.
— Не биваше така — усмихна се тя и го прегърна пламенно. — Не съм искала да ти създавам неудобства.
— Какво ще правим сега? — попита след малко и изтърси смачкания си костюм за езда. Вече беше съвсем естествено да казва „ние“. Двамата бяха обединени. Двойка с обща цел. Чувстваше се лека като пухче.
— Ще влезем в някоя гостилница, ще закусим и ще вземем коне. Облечи се, а аз ще ида да взема нещата си от каютата.
Той я остави сама и тя се облече криво-ляво, изчетка бързо косата си и изми лицето си е остатъка от водата в каната. Докато плакнеше устата си, в стомаха й отново се надигна гадене и тя изкриви лице.
Събра нещата си в пътната чанта и примигна срещу яркото утринно слънце. Сцената, която се разкри пред погледа й, даваше представа за подреден хаос. Моряците изнасяха на палубата бали, а дълга редица носачи ги товареха на каруци. Мъже тичаха между дървените къщи на кея, други кораби, влезли в ограденото с червени зидове пристанище, свиваха платната си. Виковете на моряците се състезаваха с крясъците на прелитащите чайки.