— Франклин, ще ви бъда много благодарен, ако вие — и мисис Елиът, разбира се — се явите в библиотеката точно в три, за да обсъдим какви промени възнамерявам да направя във воденето на домакинството. Ако се налага, разбира се.
Франклин погледна безпомощно Арабела. Лицето му изрази бездънно отчаяние.
— Лорд Дънстън е мъртъв? — промълви той стъписано.
— Да — отговори Арабела.
— Значи трябва да сложим траур — продължи Франклин като упоен. Както винаги в кризисни периоди, бързо намери утеха в практически детайли. — флагове с траурни ленти над вратата… веднага… слугите да сложат черно… милейди ще посреща дошлите да изкажат съболезнования… Ами погребението? Тук ли ще го погребем или в Лондон?
Арабела пое дълбоко дъх. Досега не беше помислила за традиционните ритуали около погребението. Какво щяха да говорят хората за смъртта на Фредерик? Самоубиецът нямаше право да почива в осветена земя. Истината щеше да опозори семейното име, но как биха могли да я запазят в тайна?
Херцогът се покашля и тя се обърна въпросително към него.
— Вашият брат… лорд Дънстън ми остави ясни указания за погребението и траура, лейди Арабела. Като на свой наследник, нали разбирате? Не желаеше да ви замесвам. Поиска тихо погребение непосредствено след смъртта си и преди да тръгна насам, аз го погребах в Лондон. Желанието му беше никой да не слага траур. Сигурен съм, че няма да откажете на тази последна молба, изразена на смъртното му легло.
Франклин зяпна смаяно.
— От какво умря негово благородие, ваша светлост?
— На дуел — отговори спокойно Сен Жюл. — Раниха го и почина от раната си. Остави изрични указания за погребението и траура.
— Разбирам. — Икономът се намръщи и сведе глава. Двамата с мисис Елиът често бяха предсказвали подобна смърт за граф Дънстън, но все пак не беше редно да пренебрегнат обичайните ритуали, Франклин помисли още малко и поклати глава. — Това е… абсолютно нетрадиционно, милейди.
— Прав сте, Франклин, но сме длъжни да се съобразим с последното му желание — отговори тя, обзета от безкрайно облекчение. Разбира се, Фредерик никога не би изказал такава молба, но тя нямаше никакво намерение да постави под въпрос обясненията на херцога.
Франклин все още не изглеждаше убеден. Погледът му потърси лицето на херцог Сен Жюл, но в последния момент се овладя и се поклони примирено.
— Добре дошли в Лейси Корт, ваша светлост. — Тонът му беше скован.
— Благодаря Франклин. — Джак помълча малко и добави съвсем тихо: — Бъдете уверен, че моето пристигане тук е в пълно съответствие с правото и закона и че никой в къщата не бива да се страхува за мястото си. Моля, предайте думите ми на персонала и обяснете ситуацията.
Франклин се поклони с видимо облекчение.
— Мисис Елиът и аз ще дойдем в библиотеката точно в три, милорд.
Джак кимна и последва Арабела по стълбата. Когато окуражително сложи ръка на кръста й, усети как тя потръпна под почти интимното докосване. Какво си позволява той? Отново я обзеха съмнения и тя забърза по дървените стъпала. Той я следваше спокойно. Арабела зави по коридора за източното крило.
— Тук е апартаментът на Фредерик, ваша светлост. — Отвори двукрилата врата в края на коридора, но не влезе. — Надявам се, че ще се чувствате добре.
— След вас — покани я той с учтив жест. Не й оставаше нищо друго, освен да го послуша. Въпреки това се възпротиви.
— Смятам, че ще намерите в спалнята всичко необходимо. — Веднага си пожела да беше използвала друга дума. — Ако имате нужда от нещо, до камината има звънче. Ще изпратя камериера ви с багажа.
— Смятате ли, че последното желание на брат ви ще бъде прието и разбрано от лейди Олсъп и подобните й? — попита той с безгрижен светски тон, когато влезе в помещението.
Арабела остана на прага. Темата и разстоянието помежду им бяха безопасни. Сърцето й отново биеше нормално.
— Разбира се, че не, но тя не може да направи нищо… само ще злорадства. И без това смъртта на брат ми ще е вкусна хапка за клюкарите…
Мъжът се усмихна злобно.
— Но ние с вас ще се постараем да им вгорчим вкусната хапка, нали?
— Не искам клюките да ме преследват до Корнуол — заяви тя, без да отговори на съзаклятническата му усмивка. Вече беше убедена, че очарованието на херцога е само маска. Този мъж беше опасен. Опасен като оръжието на колана му. Тя беше длъжна да се съпротивлява решително на чара му и да отблъсква неподходящите му интимности.
— До Корнуол? — повтори учудено той. Това я накара да изпита задоволство.
— Там живее семейството на майка ми — благоволи да обясни тя. — Щом уредя всичко тук, ще се преместя при роднините си. — Тонът и намекваше, че този въпрос е решен.