Джак стоеше до спуснатата стълбичка на „Морския кон“ и разговаряше с Том Пери. Като я видя, той й махна и тя мина предпазливо между разхвърляните навсякъде въжета, сандъци и кофи, за да стигне до съпруга си.
— Капитан Пери смята, че след десетина дни ще е отново в Кале — съобщи й Джак и взе чантата й. — Ако сме тук, ще вземе и трима ни на борда.
Опитваше се да говори решително и с увереност. В момента най-важното за него беше Шарлот да е жива. Мисълта, че вървят по грешни следи, че Клод Фламан се е излъгал… или — което беше най-страшното — че отново ще закъснее и този път наистина ще намери Шарлот мъртва, беше непоносима.
Песимизмът нямаше да ги доведе доникъде. Джак трепереше от изтощение, но знаеше, че няма да заспи дори ако потъне в най-мекото легло.
Арабела виждаше колко е уморен, чуваше съмнението в решителните му думи, но не каза нищо. Можеше и щеше да впрегне всичките си сили, за да му помогне.
— Виждам едно прилично заведение на кея — каза тя. — Там ще закусим и ще попитаме за коне.
— Добре я избрахте, милейди. „Лъвът“ е известен с добрите си коне — похвали я Том Пери. — В Париж ли искате да отидете?
Джак кимна безмълвно.
— Ще са ви необходими три дни — допълни капитанът.
— Имам намерение да бъда там утре вечер — отвърна дукът.
Капитанът изгледа със съмнение Арабела. Мъжът можеше да язди като дявол и да стигне за два дни, но жената…
— Трябва да стигнете следобед — напомни предпазливо той. — Градските порти се затварят при падането на здрача. А по тъмно по-добре не се показвайте на пътя. Ако приемете съвета ми, през нощта останете извън града и влезте в Париж на сутринта.
Джак кимна отново, но Арабела знаеше, че той няма намерение да последва съвета на капитана. Двамата се сбогуваха с Том Пери и последваха моряка, който отнесе багажа им в споменатата кръчма.
— Поръчай стая и закуска — помоли Джак на вратата. — А, да, и гореща вода. — Попила брадичката си и направи гримаса. — Аз ще отида да огледам какво предлага конюшнята.
Арабела сложи ръка на рамото му.
— Да взема ли спалня? Ако поспиш няколко часа, ще си много по-бодър.
— Не — отговори кратко той. — След час искам да сме на път. — Запъти се към обора, а тя влезе в кръчмата. Явно трябваше да се примири, че ролята й е само да го подкрепя.
Поръча обилна закуска, защото беше убедена, че който не е спал, трябва поне да се нахрани хубаво. Джак влезе тъкмо когато тя наливаше кафе. Той постоя малко на прага, за да успокои дишането си, и отиде до скрина, където го очакваха сапун и гореща вода. Арабела бе извадила от пътната му чанта бръснача. Бръсненето продължи няколко минути. Накрая Джак се избърса с мократа кърпа и се обърна към масата, откъдето тя го наблюдаваше спокойно.
Той седна насреща й, отпи голяма глътка кафе и заговори решително:
— Искам да останеш тук и да ме чакаш. Обещавам ти, че ще се върна с Шарлот.
Арабела зяпна изумено.
— Какво означава това? В никакъв случай. Ще дойда с теб.
Той поклати глава.
— Не можеш да изминеш двеста мили за по-малко от два дни. Не мога да искам това от теб.
— Не ти го искаш от мен, а аз го искам от себе си — заяви тя с блеснали от гняв очи. — Ти нямаш нищо общо с моето решение, Джак Фортескю. Ако се опасяваш, че ще те забавя, можеш да ме оставиш в канавката, но да знаеш, че пак ще те последвам.
Той очакваше възраженията й. Наистина се опасяваше, че тя ще го забави.
— Освен това — продължи Арабела, за да укрепи позицията си — усещаше, че той е разколебан — Шарлот ще има нужда от женска подкрепа. Нося някои неща за нея… дрехи, лекарства… за всеки случай… — Гласът й пресекна, но след секунди тя продължи още по-решително: — Знам, че ще я намерим в лошо състояние. Сигурно е много слаба. Аз ще направя за нея неща, които ти не можеш.
Джак се взираше мрачно в чинията си. Сестра му никога не е била силна физически, но силната й воля компенсираше телесната крехкост. Тази воля сигурно й е помогнала да преодолее несгодите… но колко време може да издържи човек в онзи ад? Ако е оцеляла след клането, сигурно е била ранена. Старицата не се бе заблудила, не бе измислила историята. Пазачите са подкарали Шарлот с щикове. Може би са я изнасилили. Може би са я сметнали за мъртва и са я оставили да лежи сред труповете.
— Джак? — Гласът на Арабела, станал пронизителен от страх, го изтръгна от черните мисли. Той вдигна глава. Тя го гледаше едва ли не с ужас. — Престани, моля те — пошепна дрезгаво. — Каквото и да мислиш, Джак, престани. Няма полза.