— Права си — отвърна измъчено той. — Наистина няма полза.
Тайната полиция търсеше и него. През онзи септемврийски ден Фредерик Лейси се бе разприказвал и беше споменал всички имена, за които се е сетил, все едно френски или английски. Всеки чужденец, който пребиваваше в Париж и работеше против революцията, отиваше пред трибунала, а оттам — към чакащата гилотина. Арестуването на Шарлот беше първото от десетки други. Джак и малка група верни спътници бяха напуснали града малко преди тайната полиция да почука на вратите им. Той избяга, защото Шарлот беше мъртва, а той трябваше да остане жив, за да отмъсти за нея.
Отново погледна през масата. Насреща му седеше сестрата на Фредерик Лейси.
Арабела, неговата съпруга, спокойна, изпълнена с разбиране и съчувствие. Той усети силата й. Силата на любовта, която нямаше нищо общо с Лейси. Тя принадлежеше единствено на жената насреща му.
— Днес трябва да минем почти сто мили — проговори почти разкаяно. — Това са десет часа на седлото.
Тя кимна все така спокойно и отпи глътка кафе.
— Яж, Джак.
Той се подчини. Нахрани се без апетит, защото знаеше, че ще му трябват сили. Постепенно отчаянието отслабна и бе заменено от обичайната му целеустременост. Умората бе изтласкана на заден план, където можеше да не й обръща внимание.
Арабела хапваше по малко от хлебчето си и го наблюдаваше внимателно. Джак бе възвърнал отново истинското си „аз“. Тя изпи още една чаша кафе, запита се дали да си вземе малко шунка, но се отказа. Или пътуването по море й се бе отразило зле, или лекото гадене и безапетитието бяха реакция на напрежението през последните дни. Когато Джак заяви, че е сит и стана, за да плати на гостилничаря, тя се надигна с готовност.
Отиде до тоалетната, после в обора. Джак бе наел два коня, не особено красиви, но здрави и издръжливи.
— Може би не са много бързи, но ще препускат поне десет часа без спиране — обясни той, когато Арабела отиде при него.
Огледа я изпитателно и кимна. Макар и ужасно измачкан, костюмът за езда беше най-подходящата дреха за случая. Освен това беше незабележим. Само доброто качество на ботушките издаваше богатство. Самият той носеше само жакет и бричове, скромно ленено шалче и риза без рюшове и дантели. Косата му беше стегната с проста черна лента, двувърхата шапка беше от тъмен филц. Сигурно щяха да го помислят за търговец или дребен земевладелец. Освен това провинциалистите нямаха нищо общо с кръвожадната парижка тълпа. Надали някой щеше да се заинтересува от двамата пътници.
Той помогна на Арабела да възседне коня си, закрепи чантата й на седлото и се метна на своя жребец.
— Готови ли сме?
Тя кимна и се усмихна бодро.
— Готови сме.
През този ден смениха конете два пъти. При първата почивка Арабела купи от пазара на малкото градче хляб, сирене, чеснов салам и кожена манерка с вино, докато Джак сменяше конете. Нахраниха се на седлата и продължиха пътя си в мълчание. Бързо оставяха след себе си миля след миля. Пътищата постепенно се размиваха пред очите на Арабела. Малките градчета и села преминаваха едно в друго.
Когато се смрачи, минаха покрай малък крайпътен хан и Джак спря. Посрещна ги лай на кучета.
— Изглежда ми усамотено, а това означава, че е сигурно — обясни той. — Ще нощуваме тук.
Арабела смръщи нос.
— Леглата сигурно гъмжат от бълхи.
— Тогава ще спим на пода. — Той скочи от седлото и й хвърли юздите на коня си. Едва краката му бяха докоснали земята, когато дръгливото куче го поздрави приятелски и Арабела избухна в тих смях. Без да обърне внимание на кучето, което подскачаше около него, Джак влезе в хана, като наведе глава, за да мине през ниската врата.
— Само след минута се появи отново.
— Не е кой знае какво, но за една нощ…
— Има ли бълхи? — попита недоверчиво Арабела.
— Без съмнение. — Той протегна ръце и я свали на земята. Задържа я още малко в прегръдката си и поясни: — Има топла супа, ечемичен хляб и местна бира. Ще омая с чара си дамата на къщата, за да ни даде чисти чаршафи. Тя е малко мърлява, но иначе е много мила.
Арабела беше толкова уморена, че изобщо не я беше грижа за бълхи и дървеници в леглото. Перспективата да хапне топла супа напълни устата й със слюнки. Първо обаче трябваше да се измие. Дано някъде имаше помпа или изворче. Миришеше на пот и кон и копнееше за студена вода и основно измиване.
Джак изпълни обещанието си — собственичката им донесе чисти чаршафи и одеяла, съхранявани в шкаф от кедрово дърво, за да се опазят от гадинки. Арабела заяви, че сламеникът върху паянтовото дървено легло изглежда отвратително, и разстла одеялата и чаршафите върху изметените дъски на малката спалня. Нощта беше хладна и тя се сгуши в мъжа си. За нейно облекчение той заспа веднага. Тя се притисна в силния му гръб, обхвана го с две ръце и се вслуша с надежда в спокойното му дишане.