Джак се обърна към Арабела и й даде знак да слезе от коня и да влезе в къщата. Тя посегна за пътната си чанта, но той изсъска ядно:
— Остави това сега!
Арабела скочи от коня си и се олюля. Беше прекарала толкова много часове на гърба на коня, че краката отказваха да я носят. Все пак успя да се овладее и се промуши през полуотворената врата. На влизане хвърли бърз поглед през рамо и с ужас установи, че Джак и конете са изчезнали.
Едра мършава жена с бяла коса, стегната в кърпа, я огледа с подозрение, което Арабела оцени като произхождащо от навика, а не насочено лично към нея.
— Коя сте вие?
— Жената на Джак. — Арабела се опита да изправи малко гърба си. Най-добре да говори открито.
Жената кимна и посочи коридора. Арабела кимна и влезе в просторна кухня, препълнена с хора — повечето мъже и няколко жени, които тракаха с тенджери и тигани. Едната разточваше тесто върху голяма набрашнена маса.
— Коя е тази, Терез?
— Джак се върна — обясни жената. — Това е съпругата му.
Никой не извика, никой не зададе въпроси. Само спокойни погледи и кимания.
— Ела до огъня, жено — покани я един възрастен мъж и посочи ниско столче. — Сигурно сте яздили много дълго?
— Два дни — отговори Арабела и седна. — Идваме от Кале.
Мъжете наоколо одобриха върховото им постижение с нови кимания. Някой пъхна в ръката й чаша вино и тя пи с благодарност.
Когато някъде зад нея се отвори врата, тя почувства влизането на Джак, без да го види. Сигурно беше прибрал конете. Обърна глава и видя как той пусна багажа им на пода и всички го наобиколиха. Обсипаха го с въпроси, толкова бързи, че му беше трудно да отговори на всичките наведнъж.
При споменаването на Шарлот внезапно настъпи тишина. Арабела се взираше в огъня, топлеше ръцете си в чашата с вино и се питаше дали всички тези хора са познавали сестрата на Джак. Предполагаше, че не всички са благородници, но явно бяха обединени от борбата за общо дело. Колко ли бяха загинали? Тъй като се чувстваше малко като натрапница, тя остана на столчето си до огъня и изчака Джак да я включи в разговора.
Най-сетне той отиде при нея и сложи ръка върху главата й със собственически жест.
— Арабела, би ли обяснила какво ни доведе тук?
Тя разказа историята, както я беше чула от Клод Фламан. Ръката на Джак остана върху главата и. Арабела говореше спокойно и овладяно и умело скриваше радостта си, че Джак признава ролята й пред приятелите си, че я обявява за своя партньорка.
— Ние не сме чули нищо, Джак. До нас много рядко стигат вести от затворите. Досега нито дума от Шарлот. — Терез отиде при тях и сложи ръка на рамото на Джак. — Клането в Ла Форс беше много… методично.
— Знам, знам — прошепна дрезгаво той. Свали ръка от главата на Арабела и посегна към една чаша. Напълни я от гарафата на масата и я изпи на един дъх. — Знаем, че Шарлот е попаднала в клането. Ако по някакво чудо е оцеляла, никой от нас не е можел да го узнае, приятели.
Арабела го прекъсна енергично и много се учуди на себе си.
— Сега няма смисъл да се самообвинявате. Ако Шарлот е жива, трябва да я измъкнем от затвора. Казаха ми, че с пари всичко се постига.
Никой не й се разсърди.
— Ако парите попаднат на правилното място, ще я измъкнем — отговори замислено Терез. — Но ако попаднат на грешния пазач, ще стане катастрофа. Знам за осъдени хора, опитали се да подкупят тайни полицаи. — Избухна в тих смях и обясни: — Сигурно звучи странно, но не всички са корумпирани.
— Първо трябва да разберем дали виконтесата наистина е в Льо Шатле. — Едър, широкоплещест мъж с вид на хамалин се изправи и хвърли голяма цепеница в камината. От прасенцето, което се въртеше на шиш, покапа мазнина и пламъците засъскаха.
— Точно така, Жан-Марк, някой трябва да влезе вътре — подкрепи го Терез. — И то жена. Мъжете нямат право да влизат в женския затвор. — Плъзна поглед по присъстващите и продължи: — Нашите лица са познати. Повечето пазачи са от този квартал и опасността да ни познаят е голяма.
— Аз ще отида! — каза веднага Арабела. — Трябва само да ми кажете какво да направя.
— Не! — възрази решително Джак.
— Напротив — отговори със същата решителност тя.
Отново настъпи тишина, прекъсвана само от съскането на мазнината, бълбукането на виното в чашите и шума от точилката. Арабела издържа спокойно погледа на мъжа си.
— Би било много разумно мадам да свърши работата — обади се най-сетне Терез. — Ние ще я облечем както трябва, и ще й кажем къде да отиде. Ще влезе лесно, като се престори на продавачка и се усмихва прелъстително на пазачите.