— Не! — поклати глава Джак.
— Да! — отговори Арабела. — Аз съм жена като всяка друга и мога да се усмихвам на пазачите, френският ми не е лош, ще си служа само с прости изречения. Знам, че говоря с английски акцент, но няма да повишавам глас.
— Няма да говорите много — подкрепи я възрастен мъж и обърса устата си с опакото на ръката. — Ще се усмихвате, ще се кискате, ще позволите да ви ощипят отзад и готово.
Джак се намръщи грозно и Арабела се засмя в себе си. Мъжът й явно беше ужасен най-вече от щипането.
— Аз не съм от порцелан, скъпи съпруже — не можа да се удържи тя.
— Не това е важното.
— Хайде да вечеряме. С пълен стомах се мисли по-добре — намеси се решително Терез. — Хайде на масата!
Тя избърса голямата маса с влажен парцал и жените започнаха да носят картофи и зеле, хляб и масло, съдове и прибори. Един от мъжете наряза дебели късове от месото и ги натрупа на голямата дъска за сервиране в средата на масата.
Арабела седна до Джак на една от дългите пейки. Той й наля вино и напълни чинията й с месо. Тя се нахрани с апетит и слушаше разговорите, но сама не казваше почти нищо. Постепенно й стана ясно, че малката група е извела Джак от страната след арестуването на сестра му, а по време на терора всички са работили заедно като част от по-голяма мрежа, която помагала на преследваните да избягат и ги съпровождала до крайбрежието или през границата с Германия или Швейцария.
Досега познаваше своя съпруг само като светски лъв и страстен играч, мъжа, който беше способен да тласне своя враг към смъртта, елегантния приятел на Уелския принц. Познаваше политическите му възгледи, знаеше за интереса му към правителствената политика. Знаеше също, че всички кучета без изключение лягат в краката му.
Днешният Джак обаче беше съвсем друг. Никога преди това не се беше срещала с него. Мъжът, който помагаше на застрашените да избягат от разкъсваната от революцията страна и безброй пъти беше рискувал живота си. Мъжът по риза, с отворена яка, който ядеше с лакти на масата и хващаше месото направо с ръка, като през цялото време разговаряше с пъстрата смесица от приятели и спътници. Вероятно това е най-важната част от моя мъж, каза си тя и се облегна назад, за да вижда по-добре профила му. Всичко останало е само фасада, дебел пласт боя, маска. Този мъж тук също беше способен да тласне друг към бедността и смъртта, за да отмъсти за свой близък.
— Сигурно си уморена — каза внезапно Джак и се обърна към нея. — Нахрани ли се добре?
— Повече от достатъчно.
— Тогава ще те заведа да си легнеш.
— Още не — възрази Арабела и посегна към чашата си. — Трябва да се разберем какво ще правим утре.
Тя се обърна към жената, която я бе пропуснала да влезе. Намираха се в нейната къща. Терез явно беше между водещите членове на групата.
Терез опря ръце на масата и рече:
— Ще се преоблечете като продавачка на пазара и ще ви дадем кошница с пресен хляб. Пазачите имат пари. Ще купят хляб от вас и ако ги помолите умело, ще ви пуснат да влезете в женското крило… най-добре кажете, че искате да се отървете от стоката си.
Арабела кимна и се запита какво означава да моли „умело“. Сигурно да ги остави да я щипят отзад.
— Ами ако пазачите изкупят всичко и не ми остане хляб за затворниците?
— Най-отдолу ще сложим няколко хлебчета. Ще им кажете, че са от предишния ден. Пазачите ще кажат, че не ги искат, и тогава ще ги помолите да ви пуснат при жените затворнички, за да им продадете хлебчетата.
Джак остави чашата си.
— Още не съм дал съгласието си — отбеляза той мрачно.
— Тогава отведи жена си в стаята й и поговори с нея — отговори Терез. — Идете на тавана… леглото е широко и там никой няма да ви пречи.
Останалите закимаха одобрително. Джак прехвърли крак през пейката и стана.
— Да вървим.
Арабела се завъртя на пейката и също стана.
— Благодаря ви за вечерята. Беше невероятно вкусно.
— За нас беше удоволствие — засмя се домакинята. — Джак, ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да го намериш.
Той кимна кратко, сложи ръка на кръста на жена си и я бутна към задната част на кухнята. Вдигна багажа им от пода и посочи стълбичката, която водеше към тавана. Арабела се изкачи сръчно и се озова на осветен от луната таван, където миришеше на ябълки и сено. Джак се изкачи след нея и издърпа подвижната стълба. После затвори отвора с дървен капак.
Тук ще се настаним, каза си Арабела и се огледа изпитателно. Широк сламеник, покрит с грубо платно. На етажерката няколко сбръчкани ябълки. С изключение на няколкото празни бъчви в ъгъла не се виждаше нищо друго.
— Ако ще останем тук до утре, ще ми се наложи да изляза — каза тихо.