Арабела спря и огледа обстановката. Сърцето й постепенно се успокои. Вече бе минала портата и се намираше сред ежедневна сцена — макар и на заплашителен фон. Избра групата пазачи, които седяха в сянката на затворена врата до лявата стена на затвора, усмихна се кокетно и направи реверанс пред тях.
— Пресен хляб, граждани! Едно су за един самун, две су за едно хлебче — предложи бодро и повдигна салфетката, за да покаже стоката си. — направо от пещта.
— Самата ти си вкусно хлебче, гражданко — засмя се един от мъжете и й размаха димящата си лула, за да я повика по-близо. — Я да видим какво си имаш…
Арабела му показа кошницата — при това се наведе и разголи гърдите си почти до зърната. Направи го, без да й мигне окото, и дори се засмя, надявайки се да вложи в смеха си изкусително обещание. Тя беше зряла жена и не биваше да се притеснява от потупване и пощипване по дупето.
Жандармът си избра един хляб и впи жаден поглед в гърдите й.
— Хубаво нещо — каза ухилено на другарите си. — Я да видим дали са пресни.
Мръсната му ръка посегна към блузата й. Пръстите му затърсиха зърната. Арабела нададе възмутен вик и отскочи назад.
— Не бива така, гражданино! Аз съм почтена омъжена жена.
— Я виж ти! — провикна се друг пазач, млад мъж с гъста черна брада. — Ела тук, гражданко. Искам да видя хляба ти отблизо.
Арабела отново трябваше да изтърпи унизителния ритуал. Мъжете я заливаха с дръзки шеги и мръсни забележки, които за щастие не изискваха отговори. Достатъчно беше да се мръщи насреща им, да се цупи кокетно и да мърмори някакви неразбираеми възражения, които ги разсмиваха.
— Добре де, дай ни няколко хлебчета — поиска червенобрадият и намигна на другарите си. — Аз съм донесъл парче салам. Ще закусим славно.
Пазачите се изсмяха гръмко и Арабела се потърси от отвращение. Извади две хлебчета от кошницата и му ги връчи.
— Едно су за двете, гражданино.
Мъжът й подаде монета и тя се обърна ласкателно към другарите му:
— Никъде няма да намерите по-пресни, граждани.
— Така ли? — ухили се един от тях и показа беззъбата си уста. — Да се обзаложим ли, че ти не си свежа като хлебчетата си, миличка?
— Хлябът струва едно су — отговори тя и му връчи една франзела.
Привлечени от миризмата на хляба, се приближиха и други пазачи, за да си купят нещо, и когато кошницата се изпразни, Арабела каза:
— Останаха ми няколко хлебчета от вчера. Как мислите, ще мога ли да ги продам на онези вътре? — И посочи с глава вратата на затвора.
— Със сигурност ще ти се зарадват — изсмя се беззъбият жандарм. — Аз нямам нищо против да те пусна, но само при жените… и внимавай да не те изядат с парцалите. — Той се изсмя дрезгаво и енергично се изсекна.
— Всичко си има цена! — извика другарят му и скочи. — Първо една целувка, гражданко!
Мъжът миришеше на вкиснало вино, чесън и тютюн, устата му беше влажна. Той обхвана дупето й и притисна устни към устата й. Арабела изтърпя, не смеейки да диша. За нейно щастие мъжът я пусна бързо.
— Оттук. — И с движение на главата посочи вратата в отсрещната стена. Арабела го последва безмълвно.
Пазачът каза нещо на двамата жандарми, които охраняваха вратата — единият бърникаше в устата си, другият внимателно претърсваше брадата си за въшки. Двамата кимнаха. Първият се изплю на паважа и отключи вратата с грамадния ключ, висящ на колана му. После махна на Арабела да влезе.
Вратата шумно се затвори подире й. Като чу скърцането на ключа в ключалката, за малко да припадне. Как ще излезе оттук? Никой не си бе направил труда да й каже. Ами ако всички си отидат и я забравят тук? Какво ги беше грижа за някаква си хлебарка? Една затворничка повече или по-малко? — Голяма работа! После си каза, че жандармите я смятат за една от своите. За трудеща се гражданка, която разбира от грубите им шеги.
Арабела спря и се огледа внимателно. Вътре беше мрачно, горещо и задушно, но постепенно очите й привикнаха. Покрай стените бяха насядали неясни фигури. Във въздуха се носеше тихо бучене — като в пчелен кошер, каза си Арабела. Единственият източник на светлина бяха двете катранени факли на отсрещната стена. Тя направи крачка към тях и дървените й обувки затънаха в неописуемата мръсотия, покриваща пода. Някъде плачеше бебе, наблизо пищеше дете.