— За мен е чест, мадам. — Марсел и целуна ръка и тя се засмя на този абсурден жест. Ноктите й бяха мръсни, Терез и другите жени грижливо бяха натрили ръцете й с пепел.
Мъжът също се засмя, сякаш бе чул хубав виц, и отиде до масата, за да целуне Терез.
— Вино, скъпа моя — поиска важно. — Трябва да пием за Джак и жена му.
— Вчера пихме достатъчно — усмихна се Терез, — но в килера ще намериш бъчвичка хубаво бургундско. — Тя изтри ръцете си в престилката и въпросително погледна Арабела и Джак.
— Шарлот е там — отговори кратко Джак и се отпусна на една пейка.
— Затворница номер 1568 — допълни Арабела.
Терез въздъхна и вдигна поглед към тавана, сякаш искаше да благодари на небето. После започна да вади чаши от шкафа.
— Веднага ще се обърнем към метр Форе. Жан-Марк вече говори с него тази сутрин. Ще го направи срещу прилично обезщетение… много прилично. Той знае кого трябва да подкупи в префектурата.
— За прокурора Форе ли говориш?
— Точно за него. — Терез сложи чашите на масата.
— Изпечен негодник. — Джак забарабани с пръсти по излъскания дървен плот. — Вече съм си имал работа с него.
— И? — попита Терез.
— Много неприятно. Преди няколко години се опита да ме изнудва.
— Как да те изнудва? — Арабела се наведе към него и очите й засвяткаха любопитно. Джак я щипна по носа и се усмихна истински за първи път от много дни насам.
— Любопитството е убило много души, мила моя.
— Кажи ми, моля те. За жена ли е ставало въпрос? Да не си тласнал към гибел някое невинно момиче?
Джак се усмихна още по-широко.
— Отговорът на първия въпрос е да, на втория — не. Нищо повече няма да ти кажа. Накрая го изхвърлих от къщата си и метнах шапката подире му.
— Значи сега не можеш да отидеш при него — въздъхна Терез. — Няма да ти услужи, все едно колко пари ще му предложиш.
— Напротив. — Джак стана отново сериозен. Остави чашата си и се изправи. — Къде да го намеря?
— Рю Сен Оноре. — Терез вдигна рамене. — Метр Форе стана важна личност. Революцията му дойде добре. — Думите й бяха оцветени от горчива ирония.
— Как най-лесно да стигна до него? — Джак я погледна пронизващо, сякаш се опитваше да прочете отговора в очите й.
— Въпросът е по-скоро кой най-лесно ще го убеди — намеси се Арабела. — Какво ще кажете за графиня Дънстън? Това е втората ми титла, а за парижки прокурор тя няма никаква връзка със семейство Сен Жюл.
— Мадам има маниерите и необходимата съобразителност, за да се хареса на негодника Форе — кимна Терез. — Прокурорът се чувства много поласкан от вниманието на аристократите. Английска аристократка, тръгнала да търси изгубената си приятелка, ще отговори на потребността му да се доказва. Особено когато дамата се покаже великодушна. — Тя огледа Арабела с присвити очи. — Разбира се, не в тази смешни дрешки.
— О, аз съм майсторка на маскарада — заяви Арабела. — Чантата ми е пълна с костюми за всякакъв случай. — Тя хвърли поглед към мъжа си, който мълчеше упорито, и промълви: — Джак?
— Защо? — попита той, взе лицето й между ръцете си и я погледна дълбоко в очите, за да проникне в душата й. — Защо правиш това, Арабела?
— За сестра ти — отговори просто тя и издържа на погледа му. — За теб, защото това е единственият разумен план. Защото има изгледи да успее.
И за да изкупя семейните грехове. Но това не беше предназначено за ушите на чужди хора.
Джак отпусна ръце и заговори с обичайния си сериозен тон:
— Какво си донесла освен онзи безнадеждно измачкан костюм за езда?
— Батистената рокля, с която бях на кораба, и още една. Съвсем обикновени, но подходящи за целта.
Той кимна и се обърна към домакинята:
— Терез, ще ни трябва кола. Арабела не бива да върви пеша… Не и когато носи със себе си кралски откуп.
— Веднага ще приготвя каручката — намеси се бодро Марсел. — Ще я почистя и ще направя така, че да изглежда прилично, но не твърде елегантно, за да не привлича излишно внимание. Мадам ще седне на пейката и роклята й няма да се изцапа с пръст от картофите или с кръв от дивеча.
— Аз ще карам — реши Джак и протегна ръка на жена си. — Ела да се преоблечеш, Арабела.
— Само още нещо — обади се Жан-Марк от мястото си до огъня. — Ако още тази вечер освободите виконтесата от Льо Шатле, няма как да я изведете от града, преди да са отворили портите на разсъмване.
— По-добре да я измъкна вечерта, отколкото да я оставя още една нощ в онази адска дупка — изсъска Джак.