Борис и Оскар се хвърлиха към леглото, но Мег успя да ги улови.
— Не сега — извика тя. — Ще ги отведа в кухнята.
Джак имаше очи само за жена си, полегнала сред снежнобелите възглавници. Бледа и спокойна, тя държеше бебето на гърдите си.
— Има нослето на Шарлот — прошепна щастливо тя.
Джак коленичи до леглото. Лейди Барат излезе тихо от стаята и повика Беки с властен жест.
— Не мислиш ли, че съм права? — Арабела попита нослето на бебето. — Миниатюрно копие на носа на Шарлот.
Джак се усмихна. Той не откриваше прилика, но с удоволствие й повярва.
— Чарлз — прошепна и притисна устни към бузката на новороденото. После се обърна към жена си. — Обичам те, Арабела. Няма думи, които да изразят колко те обичам. Просто не мога да си представя как един мъж може да понесе толкова много щастие.
Тя помилва бузата му.
— Същото важи и за жената, любов моя.
Чарлз, маркиз Хейвършам, се прозя сънливо.
— Не изглежда много впечатлен — пошепна Джак с тих смях. Полегна до жена си и сина си и мушна ръка под гърба на Арабела, която скоро заспа изтощено. За първи път в живота си Джак Фортескю изпита истинско задоволство.