Арабела се плъзна от бъчвата и се запъти към обора, опитвайки се да покаже, че интересът й към новодошлите е само повърхностен. В действителност умираше от любопитство. Неспокойно потрепващият тъмнокафяв кон беше великолепно животно, но можеше да бъде яздено само от човек със силни ръце и още по-силна воля. Тя си представи тесните, елегантни ръце на херцога и шокирано осъзна, че са се запечатали в съзнанието й, без изобщо да го иска. Въпреки това си спомняше всяка подробност — от грижливо изпилените нокти до гладката светла кожа над кокалчетата и фините китки, подаващи се между дантелите на маншетите му. Тесните ръце не са непременно слаби, каза си тя и си представи силата, която се криеше в тях. Щом носеше смъртоносно оръжие на колана си, вероятно умееше да си служи с него — по всички правила на изкуството.
Я не ставай смешна, каза си сърдито тя и излезе от обора. Като я видя, Рене вдигна глава, а Борис и Оскар се втурнаха към нея. Ратаят отведе коня при стъпалото за качване и Арабела се метна на седлото. Наведе се и помилва шията на коня.
— Събуди се, Рене. — Животното изпръхтя, разтърси глава и спокойно се запъти към изхода.
Арабела прекоси пасището и тръгна по брега на реката, която течеше през тясна долинка. Равномерният ритъм я успокои, вятърът, който вееше в лицето й, я ободри и повдигна настроението й. Главата й се проясни. Вече беше в състояние да прецени трезво положението си.
Може би в имението на роднините й в Корнуол ще има някоя празна къщичка. Не е нужно да е голяма. Две помещения ще са й достатъчни. С парите от майка си ще си купува храна и ще отглежда зеленчуци в градината. Хубаво е да има градинка, може би дори няколко овощни дървета. Ще разменя зеленчуци срещу брашно, месо и тям подобни… и няма да зависи от милостинята на чужди хора. Ще намери начин да печели достатъчно, за да живее. Трябва само да си намери покрив над главата. Ако й позволят да вземе орхидеите, ще продължи да си грижи за тях и да ги продава. Досега цветята бяха само хоби, но можеха да се превърнат в основен източник на доходи.
Постепенно Арабела се успокои отново намери своя вътрешен мир. Вече знаеше, че има сили да уреди бъдещето си и да живее добре. Обърна Рене и се запъти обратно към къщи. Борис и Оскар се влачеха след нея. Жегата ги бе изтощила. Точно когато влязоха в обора, Арабела видя херцога и Питър Бейли, задълбочени в сериозен разговор, и изрече тихо проклятие.
Когато я чуха, и двамата се обърнаха. Питър Бейли свали шапка. Дружелюбното, интелигентно лице изразяваше дълбока загриженост.
— Лейди Арабела, позволете да изразя съболезнованията си за смъртта на сър Фредерик. — Сложи ръка на седлото и вдигна поглед към нея.
Тя кимна с празна усмивка.
— Стана внезапно, Питър. Надявам се, че херцогът ви е обяснил какво става.
— Да, мадам, много подробно. — Лицето на Питър потъмня още повече, гласът му се снижи до шепот. — Ако позволите да кажа, земите и богатството на Дънстън са били обект на лоша сделка.
Арабела кимна отново.
— Не разбирам как е могло да се стигне дотам, но вие знаете, че брат ми следваше само своите собствени закони и имаше право да се разпорежда със семейното имущество, както намери за добре.
Питър направи лек поклон. За мъртвите не биваше да се говори лошо. Като всички други в имението той не си правеше илюзии за характера на Фредерик Лейси, а онова, което бе научил от херцога за обстоятелствата около смъртта му, не беше в състояние да промени мнението му.
Джак изчака дискретно настрани. Не желаеше да пречи на водения шепнешком разговор. Никога не беше срещал дама от висшето общество, която да обръща толкова малко внимание на външността си. Без жакет, без шапка, с разрошени от вятъра коси, с тъмно петно на носа, с капчици пот на челото — лейди Арабела изглеждаше като селянка. Все едно беше дъщеря на арендатор, която се връща от работа. Представи си Лили, своята хладна, елегантна любовница, която дори в леглото беше винаги със сложна прическа. По незнайна причина тази представа извика усмивка на устните му.
Той се покашля, за да предупреди двамата, и се запъти към тях през двора.
— Мислех, че днес сте твърде заета, за да излезете на езда, мадам — рече със суха усмивка. Погледът му се плъзна по тялото й и спря за момент върху гърдите, издуващи тънката риза. Красив контраст с тясната талия и закръглените хълбоци под зелената пола.
— Извеждането на кучетата е между обичайните ми следобедни занимания — отвърна Арабела, леко смутена от бързия, възхитен поглед. Защо се бе отказала от елека? Сигурно приличаше на циганка — също така мръсна и запотена както сутринта в оранжерията, докато херцогът отново беше безупречен. Сигурно беше сменил ризата си.