Джак го последва по дългия коридор към крилото, което беше точно срещу неговото. Направи му впечатление, че апартаментът на Арабела е възможно най-далече от този на брат й. Наистина можеха да живеят спокойно под един покрив, без да се срещат често. Сега разбра защо тя се бе съгласила с предложението му без особена съпротива.
Франклин почука на двукрилата врата, съвсем същата като вратата към покоите на херцога, и когато тих глас го покани да влезе, отвори едното крило и препречи входа.
— Милейди, негова светлост ще се радва, ако му правите компания в трапезарията.
Арабела остави перото.
— Не му ли казахте, че вече съм вечеряла?
— О, да, Арабела, каза ми. — Джак отстрани иконома от пътя си съвсем спокойно, без да приложи насилие, но с решителност, която не позволяваше съпротива. Арабела седеше зад голямо писалище, облечена в бяла домашна рокля, избродирана с рози. Дрехата беше само за личните покои и в никакъв случай не бе предназначена за чужди очи. Косата й беше разпусната, а когато се обърна към него, Джак развеселено установи, че е боса.
— Това е моят салон, сър — заяви тя, без да крие възмущението си от нахлуването му. — Не си спомням да съм ви поканила.
— Искам да ви обърна внимание, мадам, че господарят на дома няма нужда от покана, за да влиза в което и да е помещение. — Гласът му беше тих и делови, сякаш казаното не излизаше от рамките на приличието.
Цветът се отдръпна от бузите й. Това беше неприятната истина. Тя вече нямаше абсолютно никакво право върху това помещение. Нищо, че винаги й бе принадлежало. Никога вече нямаше да може да заключи вратата с увереността, че никой няма да смути покоя й. Вече не можеше да седи леко облечена и боса зад писалището си, сигурна, че личната й сфера е недосегаема.
Без да каже дума, тя се обърна отново към писалището, поръси писмото с пясък и сгъна листа. Капна малко восък от свещта, която гореше в свещника, запечата писмото и написа адреса. Стана и прекоси салона.
— Бяхте така любезен да ми обещаете, че ще франкирате писмото ми, ваша светлост. — Подаде му запечатания лист и се извърна настрана.
Джак взе писмото и го пусна в джоба на жакета си. Поклони се леко и отговори:
— За мен е удоволствие, мадам. А сега ще позволите ли да ви придружа в трапезарията?
— Извинете, но съм много уморена и предпочитам да си легна — отговори тя.
Мъжът вдигна вежди и хвърли многозначителен поглед към часовника на камината.
— Часът е шест и половина, Арабела. В този час не си лягат дори децата.
Учтивите претексти се бяха изчерпали. Ако продължи да упорства, да отказва и да се цупи, той ще стои на вратата и ще настоява и двамата няма да постигнат нищо. Очевидно не беше обяснила достатъчно убедително решението си двамата да живеят под един покрив, но независими един от друг. Той беше заблуден и тя трябваше да изясни намеренията си. Срещата в трапезарията на чаша вино беше напълно цивилизована и неутрална. Добър повод да си изяснят отношенията веднъж завинаги.
Огледа го от глава до пети и неволно се възхити на комбинацията от турскосиньо кадифе и златна жилетка. За разлика от него тя беше облечена абсолютно неподходящо за вечеря в трапезарията. Когато заговори, в гласа й се промъкна сарказъм:
— Ако позволите, ще сляза след пет минути. Виждате, че не съм облечена за официална вечеря, и вероятно ще ми разрешите да обуя поне обувки.
Джак се поклони в знак на съгласие и се оттегли. За миг спря в коридора и се вслуша дали Арабела ще спусне резето на вратата. Нищо такова не се случи. Арабела Лейси не би избрала пътя на най-малката съпротива. Сигурно ще се изправи срещу него на собствена територия, със собствените му оръжия.
Не слезе направо долу, а мина през покоите си. Извади писмото от джоба си и го прибра в касетка, обкована с желязо. Нямаше никакво намерение да го изпрати на роднините в Корнуол. Кой знае, може би те бяха готови да приемат Арабела.
Нарочно не бе обещал веднага да плати марката за писмото и да го изпрати — така можеше да почака няколко дни.
И това ако не е измама, каза си той със самоиронична усмивка и се запъти към трапезарията. Настани се спокойно на масата и помоли Франклин да му налее чаша вино. Облегна се удобно и зачака гостенката си.
4
Мина почти половин час, докато чуе леките й стъпки в салона. Когато Арабела влезе, той се надигна. Огледа я и кимна одобрително. Тя бе използвала добре времето, с което разполагаше. Носеше кремава муселинена роба върху тъмнозелена пола от сатен. Шалчето на шията й беше хванато с аметистова брошка. Косата й беше сплетена със зелена сатенена панделка, краката й бяха обути в обувки от козя кожа с ниски токове. Явно умее да се облича, отбеляза доволно той. Невинаги е небрежна.