— Права сте. — Той я погледна усмихнато над ръба на чашата.
— Значи и кралица Шарлот не ви харесва. Чух, че изгонила от салона си всички упорити вити.
Джак кимна.
— Може да е късогледо от моя страна, но тя и съпругът й не са в състояние да виждат отвъд кралските привилегии. — Между веждите му се вдълба бръчка, която изличи веселието в очите. — Какво се крие зад тази политическа дискусия, Арабела?
— Позвънете — предложи тя. — Мисис Елиът гори от нетърпение да сервира десерта. Не, зад въпросите ми не се крие нищо, милорд, просто ми хрумна, че бихте могли да задоволите любопитството ми относно политическия живот… Мисля, че ми го дължите, след като аз ще задоволя любопитството ви по отношение на имението.
Това прилича на мълчаливо споразумение, размишляваше Джак. Политиката не беше сред предпочитаните му теми, но сега нямаше да проявява дребнавост.
— Много почтена размяна — кимна той и разклати звънчето. Франклин разчисти масата и донесе кошница с пресни тортички и стомничка с освежителна напитка от мляко и подправено вино.
— Мисис Елиът се извинява за ограничения избор, ваша светлост. Ако знаеше за пристигането ви… — Икономът се поклони.
— Това е повече от достатъчно — засмя се Джак. — Моля, предайте на мисис Елиът моята благодарност за положените усилия. Уверявам ви, че ги оценявам високо. — Той посочи Арабела и помоли: — Донесете чиния и за милейди.
— Не, благодаря — поклати глава тя и помете трохичките от хляба, сякаш се чудеше откъде са дошли.
Джак прие възражението й и посегна към една тортичка.
— Е, милейди, предвиждам много интересни вечери, посветени на политическото ви образоване.
— Сигурна съм, че ще имаме много поводи за дискусия. Но сега ви моля да ме извините, сър, имам да уредя някои неща. — Тя се надигна и този път той не я спря.
— Това значи ли, че няма да ми окажете честта да изиграем партия табла или пикет? — попита разочаровано.
Арабела го погледна изненадано, после избухна в безрадостен смях.
— Уважаеми Джак, нима вярвате, че ще седна да играя карти или да хвърлям зарове с човека, станал причина брат ми да загуби имуществото и живота си?
Лицето му потъмня, но той отговори съвсем спокойно:
— Не се заблуждавайте, Арабела. Брат ви действаше съвсем съзнателно. Знаеше какво залага… и защо. — Последната дума прозвуча глухо и Арабела не беше сигурна, че го е разбрала правилно. В момента обаче нямаше никакво желание да му задава още въпроси. Очите му бяха абсолютно безизразни, дори празни, а неподвижната му фигура излъчваше някаква безутешност, която я уплаши. Тялото му беше като празна, заплашителна обвивка, през която можеше да се гледа.
Искаше да стане и да напусне трапезарията, но докато той седеше насреща й с толкова мрачно и отнесено изражение, не беше в състояние изобщо да се помръдне.
Джак виждаше пред себе си Шарлот, каквато беше сутринта през онзи последен ден. Чу песента й. Тя обичаше да пее и той често се шегуваше, че чурулика като птичка. После погледът му се концентрира и той видя пред себе си запалени свещи, златни петна върху полираната маса, рубиненочервено вино в кристална чаша между пръстите си. Видя и жената от дясната си страна.
В златните й очи светеше уплашен въпрос, но той не можеше и не искаше да му отговори.
Когато видя, че той се е овладял, Арабела въздъхна облекчено и стана от стола си.
— Желая ви лека нощ, сър.
Този път той не направи опит да я спре. Надигна се и я изпрати до вратата. Сложи ръка върху бравата, но не отвори. Със свободната си ръка вдигна пръстите й до устните си и ги целуна, без да отмести поглед от лицето й. Заплашителният чужденец бе изчезнал напълно. В следващия миг се наведе и съвсем леко притисна устни в ъгълчето на устата й. Когато се изправи, без да пуска ръката й, се усмихна на безкрайното учудване, изписало се на лицето й. Началното учудване и объркване бързо отстъпиха място на негодувание. Златните й очи засвяткаха.
Джак изпревари гневните думи, които напираха на устните й.
— Според мен е невероятно никой досега да не ви е целувал, Арабела. Казахте ми, че сте на двайсет и осем години. — В погледа и усмивката му имаше въпрос.
— Във всеки случай не без мое съгласие — отвърна тя. — Какво си въобразявате? Дори да сте господар на тази къща, това не ви дава право на „първата нощ“. Моля, пуснете ме да мина.
Той се засмя и отвори вратата със замах. Тя мина покрай него и се направи, че не забелязва поклона му.
— Лека нощ, Арабела — извика подире й той. — Вече се радвам на утрешния ден.
Тя се обърна и изсъска:
— Аз обаче не се радвам. — И се отдалечи със съзнанието, че не е дала задоволяващ отговор.