— Не, аз ще го направя. — Арабела взе четката от ръката й. — След пет минути ще закуся в салона.
— Много добре, мадам. — Беки излезе и Арабела седна пред тоалетката си. Разреса нетърпеливо тъмнокестенявите къдрици и уви косата на стегнат кок, който откриваше тила й. С какво удоволствие щеше да се изложи на свежия бриз… ако се появи такъв. Нахлузи кожените си сандали, подходящи за разходка навън, макар да не подхождаха много на роклята — но все пак беше по-добре, отколкото да ходи боса. На пръв поглед изглеждаше прилично.
Закуси в салона до спалнята си — любимото й място, нейната светая светих още от времето, когато бе напуснала детската стая. Тук бяха любимите й книги… непременно щеше да ги вземе със себе си в Корнуол… Какъв ли щеше да е новият й живот? Орхидеите на прозореца си бяха само нейни, както и акварелите с изгледи от Венеция, които й беше донесла Мег.
Арабела намаза хляба си дебело с масло и си отряза парче шунка. Един ден Мег бе учудила всички с желанието си да преживее приключение. Приятелката й имаше бърз ум и буден дух, но оставяше впечатлението, че е покорна и се съобразява с изискванията на приличието. Само огненочервената коса загатваше за истинския й темперамент. От двете приятелки Арабела се считаше за непредвидимата, неприспособимата. И тогава Мег се влюби в гондолиер, който свиреше на мандолина.
Родителите се намесиха и отведоха плачещото момиче в родината, далече от развлеченията на Канал Гранде. Само Арабела знаеше, че тези развлечения са включвали нещо повече от звездното венецианско небе и изпълнените с копнеж песни на красивия гондолиер. Той бе посветил Мег в изкуството на любовта. За щастие лорд и лейди Барат вярваха, че дъщеря им е станала жертва на разбираемо, макар и глупаво влюбване в неподходящ човек и че те са се намесили навреме. Солидни, малко тромави провинциалисти като тях не биха помислили и в най-смелите си мечти, че детето им може да преживее кратка страстна афера. За щастие лудостта на Мег бе останала без последствия и само Арабела знаеше, че някогашната Мег вече я няма.
Само от Мег можеше да очаква непредубедена и откровена оценка на настоящата ситуация. Мег щеше да намери мястото и на онази смешна целувка.
Арабела изпи чая си и стана. Въпреки ранния час всички от семейство Барат бяха вече будни, а и пътят дотам щеше да продължи почти час. На кон можеше да стигне много по-бързо, но днес имаше настроение за разходка.
Мътна светлина падаше в помещението, когато Джак се събуди малко преди разсъмване и отметна завивката в същия миг, в който отвори очи. Отиде до отворения прозорец и се загледа към градината, окъпана от лунната светлина. След половин час звездите ще избледнеят, каза си той, но в момента светът — или тази малка част от него — все още спи своя нощен сън. Ако беше в Лондон, сега щеше да довърши последната партия карти, заобиколен от играчи и зрители, твърде пияни, за да продължат. В помещение, изпълнено с дим от пури и миризма на разляно вино. Подземният свят още не се беше изпокрил по убежищата си и правеше мръсните лондонски улици още по-несигурни. Тук обаче имаше пред себе си градина, лунна светлина, утринна свежест, далечни крясъци на сова… Пълно спокойствие.
Родината на Шарлот. Страната, която тя обичаше с цялото си сърце. Ала тишината, пълната неподвижност и потребността му от действие го правеха неспокоен. Селската идилия беше поносима само до време. Нахлузи бричове и риза и напусна къщата през кухненската врата. Часовникът над вратата на конюшнята показваше малко след пет, когато той прекоси пасището и слезе към реката, границата на Лейси Корт. Искаше му се да повика кучетата, но не ги видя никъде. Пък и не му се вярваше, че спят в обора. Сигурно нощуваха до леглото на Арабела.
Арабела. Опърничава, трудна, своенравна, особена. Безкрайно интересна. Шарлот притежаваше дух и разум, но се подчиняваше на традицията — омъжи се, както изискваше дългът й, и зае мястото си във френския двор. Лили пък беше олицетворение на традицията. Докато подреждаше света според желанията си, тя много внимаваше дори полъх от скандал да не засенчи доброто й име. Поддържаше доброто настроение на досадния си, но снизходителен съпруг, а любовникът й удовлетворяваше по-специалните й желания. Връзката й с него беше възбуждаща и неконвенционална. И дълбоко скрита. Джак й се наслаждаваше. Двамата се наслаждаваха един на друг. Знаеше, че тя за нищо на света не би се отказала от връзката си с него. Е, той възнамеряваше да се ожени, но не и да се откаже от любовницата си.
Стигна до брега и спря. Беше вървял почти час и слънцето вече се подаваше над източния хоризонт. Загледа се във водата и видя в сенките на камъните няколко пъстърви, застинали неподвижно. Да, имаше селски радости, които го привличаха, и сега съжали, че не се е сетил да вземе въдица. Утринният здрач беше най-доброто време за риболов.