— Жътвата ще започне скоро — отбеляза Джак, който не изоставаше нито на крачка.
— Следващата седмица. Ако сте още тук, ще организирате празненство.
— Какво означава това?
Така продължи и през остатъка от пътя. Джак задаваше неоспоримо интелигентни, сериозни въпроси за живота в селото и управлението на имота и Арабела даваше прости отговори. Той не се стремеше да прониква в личната й сфера, само веднъж сложи ръка на рамото й, когато тя стъпи в една заешка дупка и едва не загуби равновесие. Ала това не беше нищо осъдително.
Наближиха четвъртитата тухлена къща с фронтони. През ниска порта с колони от двете страни се излизаше на малка площадка и само след две стъпала беше входната врата. Широка алея водеше към оборите и навеса за карети зад къщата. Скромен дом на човек с непретенциозен вкус и без усет към представителност, определи Джак.
— Тук ви напускам — каза Арабела с ръка на колоната. — Продължете по пътя и ще стигнете до кръстовище. Ако завиете наляво, ще стигнете до Лейси Корт. Надясно е пътят към селото.
— Разбрах — кимна сериозно той и се облегна небрежно на другата колона. — Колко време смятате да останете тук?
— Нямам представа. Може би целия ден. — Това беше вярно. Двете с Мег често прекарваха заедно цели часове.
— Искате ли да взема кучетата? — попита учтиво той, макар да беше ясно, че Борис и Оскар, които се бяха изправили и се опитваха да отворят портата, бяха стигнали до целта.
Арабела поклати глава.
— Тук е семейството им — обясни. — Би се наложило да ги отведете със сила.
Джак се засмя и кимна.
— Да, виждам.
Арабела отвори портата и кучетата се втурнаха към къщата. Появиха се две други червени стрели, разнесе се възбуден лай.
— Това са сестрите им — обясни Арабела. — Ей сега ще дойде и майка им. Наскоро роди нови кученца.
Красива кучка зави зад ъгъла на къщата, за да поздрави новодошлите.
— Ще кръстосате ли Борис й Оскар със сестрите им? — поинтересува се Джак.
Арабела поклати глава.
— Не. Сър Марк е противник на подобни кръстоски. Той отглежда кучета за удоволствие, не за печалба.
Значи това беше домът на бъдещия му колега. Отглеждането на ловни кучета е много доходно, каза си Джак. Само много умен и разумен мъж се отказва от предимството да развъжда сетери със собствените им роднини.
— Желая ви приятно утро, ваша светлост. — Арабела очевидно искаше да го отпрати. Дори направи нещо като реверанс.
Джак я изгледа слисано.
— Мислех, че ще ме представите на сър Марк.
— Не — отговори решително тя. — Дошла съм при приятелката си Мег. Нямам представа дали сър Марк е вкъщи, а дори да е тук, не е моя работа да обяснявам как сте се сдобили с нашата къща… — Тя направи безпомощен жест. Положението й наистина беше абсурдно. — Сам трябва да си проправите път, сър. — Обърна се и забърза към входната врата.
Джак се поклони иронично зад гърба й и пое към селото.
Арабела кимна на иконома, който й отвори.
— Добро утро, Харкорт. Горе ли е мис Барат?
— Още е в стаята за закуска, лейди Арабела, със сър Марк и милейди.
По дяволите, каза си разочаровано Арабела. Надеждата й да обясни на Мег случилото се, преди да говори със сър Марк и съпругата му, не се осъществи. Е, това не можеше да се избегне. Икономът вече отваряше вратата към малката стая за закуска на първия етаж.
Тримата на масата вдигнаха учудено глави. Последваха сърдечни поздрави. Арабела веднага се почувства като у дома си. Тук наистина гледаха на нея като на собствена дъщеря.
— Виж ти, Бела, скъпа, колко рано си станала! — извика лейди Барат и кръглото й розово лице грейна в усмивка. Колосаното ленено боне се килна настрана. — Ела, изпий чашка кафе с нас. — Посочи стола до дъщеря си и попита: — Закусила ли си?
— Да, мадам, още преди час — отговори Арабела, целуна лейди Барат по бузата, заобиколи масата и отиде при сър Марк. Висок мършав мъж с приведен гръб — като човек, свикнал да се навежда, за да мине през вратата. Продълговатото лице бе прорязано от дълбоки бръчки. Зелените очи гледаха остро и умно под гъстите вежди. Затова пък на главата си почти нямаше коса, само няколко сиви кичура около ушите. Вкъщи никога не криеше голата си глава под напудрена перука, слагаше си я само в обществото. Като видя Арабела, той се изправи и бащински я целуна по челото.
— Добро утро, скъпа Бела. Надявам се, че си добре. — Въпросителният тон на сърдечния поздрав не я учуди. Сър Марк забелязваше всичко, а появата й наистина беше малко ранна.