— Добре съм, сър — отговори с известно колебание.
Мег вдигна вежди и стана, за да прегърне приятелката си.
— Бях решила след закуска да се разходя до Лейси Корт, преди да стане много горещо, но ти ме изпревари. — Настани Арабела до себе си и й наля кафе.
— Е, какво се е случило, мила моя? — По обичая си сър Марк мина направо на въпроса, след като Арабела отпи глътка освежително кафе. — Щом си дошла толкова рано сутринта, значи има нещо необичайно.
Арабела се опита да подреди думите в главата си. Сър Марк и жена му трябваше да чуят простите факти, нищо повече. В момента нямаше сили да им довери, че е получила предложение за женитба. Достатъчно беше да каже на Мег.
— Не знам откъде да започна — рече тя, разтърси глава и съобщи: — Фредерик е мъртъв.
Простите думи увиснаха тежко във въздуха. Арабела не бе намерила друг израз, с който да опише смекчено един толкова ужасен и фундаментален факт. Усети лекото докосване на Мег по коляното си и изпита облекчение.
— О, мила моя — прошепна ужасено лейди Барат и бързо изтри устни със салфетката. — Бедното ми дете. — Посегна през масата и помилва ръката на Арабела, положена върху тъмната повърхност от розово дърво.
Съпругът й се покашля. Сър Марк държеше фактите да не се смесват с чувства.
— При какви обстоятелства, Бела?
Дали да се придържа към версията за дуел, или да им каже истината? Кратък поглед ъ загрижените лица й показа, че не бива да лъже тези добри хора. Те се грижеха за нея още от детските й години, подкрепяха я, беше станала практически част от семейството. Тя не помнеше майка си, а баща й се държеше на разстояние и равнодушно. Още като дете беше търсила бащинска утеха и съвет от сър Марк и той никога не я разочарова.
Започна да разказва и не спря, докато не им каза всичко. Гласът й звънеше във внезапно утихналото помещение. Никой не се сещаше да яде, кафето изстиваше в чашите.
— О, мила моя — повтори безпомощно лейди Барат, когато Арабела свърши, но не посмя да я погледне. — Това е… невероятна история.
— Всъщност не — отсече сър Марк и неспокойно бутна стола си. — Фредерик не е първият идиот, който губи всичко на игралната маса, и няма да е последният. Страстта към хазарта е проклятието на нашето общество. — Той се изправи, скръсти ръце на гърба си и закрачи между прозореца и камината. — Трябва да се погрижим за Арабела.
— О, да — кимна жена му с внезапно пламнало съчувствие. — Какво ще правиш сега, мило дете? Възможно ли е никой да не се е погрижил да осигури бъдещето ти? — Тя не продължи, но тонът й издаваше искрено възмущение.
Мег потърка острата си брадичка и заби показалец в прелестната дупчица в средата — това беше знак, че размишлява усилено.
— Може би ще успеем да убедим херцога да те осигури — предложи след малко.
— Това беше първата ми мисъл — кимна баща й. — Ако е почтен човек, ще постъпи почтено. Веднага ще го потърся. Къде е отседнал, Бела?
— В Лейси Корт, сър. — Арабела беше подготвена за онова, което щеше да последва.
Сър Марк спря рязко и се обърна към нея.
— Прекарал е нощта в Лейси Корт?
— Да, сър. В източното крило, в апартамента на брат ми.
— А ти? — Въпросът прозвуча безпомощно — явно вече знаеше невероятния отговор.
— В стаята си, сър. В западното крило. — Арабела стисна здраво ръце в скута си, за да скрие лекото треперене на пръстите. Доброто мнение на Баретови беше твърде важно за нея и недоволството им никога не я оставяше равнодушна.
— Всемогъщи боже! — За момент сър Марк загуби ума и дума. Плъзна пръсти по голия си череп и попита: — Защо остана там, Арабела? Защо веднага не дойде при нас?
Лейди Барат се съвзе учудващо бързо.
— Дано никой не е разбрал за станалото. Просто ще останеш тук, скъпа, и готово. Няма да се върнеш в онази къща — заяви енергично и посегна към ветрилото си. — Ще кажем, че си дошла вчера, когато онзи… онзи… о, нямам думи! Когато херцогът е пристигнал и те е принудил да напуснеш дома си. Този човек е чудовище! — извика възбудено тя и размаха ветрилото си с удвоена енергия. — Веднага ще изпратя да вземат нещата ти… Франклин и мисис Елиът знаят какво да опаковат.
— Не е нужно, мадам — заговори предпазливо Арабела. — Херцогът ми обясни, че в момента той е заел мястото на брат ми. Кой би могъл да възрази, след като живеем в две отделни крила на къщата? Не се срещаме дори по коридора. Освен това — добави бързо тя, когато й стана ясно, че лорд и лейди Барат имат куп възражения — имам предостатъчно компаньонки. Мисис Елиът например. Или старата ми бавачка.
— Старата бавачка отдавна не е на себе си и няма да забележи дори ако къщата се запали — отвърна сър Марк. — А икономката не може да бъде компаньонка. Ако не те познавах добре, Арабела, щях да кажа, че новината за смъртта на Фредерик е помътила разума ти. — Той втренчи поглед в лицето й и нетърпеливо поклати глава. — Не искам да чувам повече възражения. Веднага ще се преместиш при нас. — Направи няколко крачки към вратата и заяви: — А аз незабавно ще се срещна с дук Сен Жюл, за да уредим нещата.