— Познаваш ли го? — попита изненадано лейди Барат.
Не лично. Не се движим в едни и същи кръгове — обясни кратко сър Марк. — Носи му се славата на светски лъв и развратник. Никоя жена, която уважава себе си, не би останала в едно помещение с него.
— Интересно… според мен има надежда — пошепна Мег, за да я чуе само Арабела. Приятелката й с мъка потисна усмивката си. Мег беше непоправима. Винаги можеше да разчита, че Мег ще я развесели, все едно колко мрачна беше ситуацията. Освен това в думите й имаше истина — каквото и да говореха за дук Сен Жюл, той беше много интересна личност.
— Мисля, че в момента негова светлост не е вкъщи, сър Марк — каза тя, когато баронетът натисна бравата. И излъга смело:
— Когато тръгнах за насам, вече беше излязъл на езда.
— Тогава ще отида при Олсъп, за да обсъдим проблема. — Вратата се затвори зад гърба му с решително щракане.
— Остави всичко в ръцете на сър Марк. Той ще намери начин да уреди нещата, скъпа — каза лейди Барат с неизменното си доверие към съпруга си. — Разбира се, че ще останеш при нас.
Колкото и да не й се искаше да събужда недоволството на приятелите си, Арабела знаеше, че няма да им позволи да контролират живота й. Каквото и да й готвеше бъдещето, то си беше нейно. Колкото и трудно да й беше, тя щеше да взема решенията сама и беше решена да не тежи никому.
— Много сте добра, мадам, но в момента не мога да напусна дома си — опита се да обясни тя. — Очаквам нова пратка орхидеи от Суринам. Много чувствителни… скъпоценни екземпляри. Трябва лично да ги приема. Бяха много скъпи, нали разбирате. — Усмихна се извинително и продължи, преди лейди Барат да е успяла да възрази: — Освен това имам две поръчки за кръстоските, които трябва бързо да изпратя. Само аз мога да ги уредя.
— Орхидеи! — извика възмутено лейди Барат. — На първо място трябва да стои доброто ти име!
Примирителната усмивка на Арабела не успя да прикрие вътрешната й решителност.
— Доброто ми име не е в опасност. Трябва да признаете, че вече не съм в първа младост.
— Това няма никакво значение, скъпа — отвърна достойната дама със загрижено смръщено чело.
— Не виждам с какво ще навредя на доброто си име, ако живея под един покрив с наследника на брат си — възрази твърдо Арабела. — Херцогът също не е в първа младост. — Дали се надяваше да остави впечатление, че става въпрос за посивял джентълмен в напреднала възраст? Естествено, думите й не успяха да убедят лейди Барат. Интересно как ще реагира, когато застане лице в лице с дук Сен Жюл. Представата я накара да се усмихне.
— Освен това няма да е за дълго, мадам — продължи тя все така твърдо. — Вече писах на семейството на мама в Корнуол. Много се надявам, че в имението им има някоя малка къщичка, където ще мога да се подслоня.
— О, миличка, какво щеше да каже майка ти? — Лейди Барат продължи трескаво да си вее с ветрилото. Червените бузи издаваха колко е развълнувана.
Арабела се запита дали щеше да попадне в тази неловка ситуация, ако майка й беше живяла по-дълго. Сигурно тя щеше да се погрижи за дъщеря си, да настоява момичето да получи всичко необходимо. Нямаше представа какъв човек е била майка й. Силна и независима? Или слаба и потискана от мъжа си? Лейди Барат така и не успя да създаде у нея жива представа за Вирджиния Лейси.
Арабела потисна въздишката си и каза:
— Можете да бъдете уверена, че ще се държа безупречно, мадам.
— Да, разбира се, знам това… но онзи мъж, херцогът… Марк го нарече развратник… светски лъв… ох, какво да правим? — Тя разтърси глава и дантеленото боне се килна на другата страна.
Мег вдигна пръст до устните си. Виждаше, че фронтовете се втвърдяват, и знаеше по-добре от родителите си, че когато си е наумила нещо, Арабела върви по своя път, без да се съобразява с никого. Можеше само да се надява, че приятелката й не е взела окончателно решение.
— Според мен човек трябва да взема решения само когато знае повече — каза тя и между тънките й вежди се вдълба дълбока бръчка. — Най-добре е да изчакаме вълнението да се уталожи, за да можем да разсъждаваме разумно. — Стана, отиде при майка си и нежно целуна сгорещената й буза.
Лейди Барат въздъхна дълбоко.
— Да, мила. Ще почакаме да се върне баща ти.