Мег изрече още няколко успокоителни думи и двете с Арабела излязоха от стаята за закуска. Веднага се качиха в старата учебна стая на Мег, която сега й служеше за салон.
Няколко поколения деца бяха обитавали малкото, облицовано с дърво помещение с изтъркан дъбов под и издраскани пейки под прозорците. Във въздуха все още се усещаше миризма на тебешир и дъска за писане. Мебелите бяха вехти, възглавниците и килимите — избелели от слънцето, книгите носеха следи от често прелистване, но като цяло салонът на Мег внушаваше уют и спокойствие. Медна купа с яркооранжеви невени красеше празната камина, една от екзотичните орхидеи на Арабела цъфтеше на малката масичка. Мег затвори вратата зад гърба си и въздъхна облекчено.
Двете седнаха на пейката под прозореца, Мег намести тънкото си тяло на възглавниците и се обърна към приятелката си. В интелигентните зелени очи святкаше любопитство.
— А сега, Бела, искам да чуя всичко, което не каза долу.
Арабела замислено подръпваше крайчето на ухото си.
Мег, естествено, бе разбрала, че тя бе изложила само сухите факти. Нямаше намерение да крие нищо от приятелката си. Някога двете имаха обща гувернантка и общ домашен учител. Сър Марк им даде възможност да се образоват, което беше необичайно за младите момичета по онова време, от които се очакваше само да сключат добър брак. Годините на общо възпитание бяха довели дотам, че всяка можеше да чете мислите на другата.
— Започвай, Бела — изкомандва Мег, когато мълчанието се проточи.
Арабела започна от самото начало.
— Бях в оранжерията. Запотена, рошава, не съвсем чиста, когато херцогът се появи без предупреждение. Безупречно ухаещ и излъскан. — В гласа й звънна отвращение. — Можеш да си представиш как изглеждах.
— Живо си представям — промърмори съчувствено Мег. До известна степен споделяше пренебрежението на Арабела към външните неща. — Но това не го засяга. Ти си работила, освен това се намираш в собствения си дом.
Арабела се усмихна. Импулсивният отговор беше типичен за Мег.
— Той не каза нищо. Само ме гледаше.
— Погледнал те е, решил е, че външността ти е не особено добра, и ти е признал, че е убил брат ти и възнамерява да те изхвърли от къщата. Възможно ли е това?
— Е, не беше особено тактичен и деликатен — опита се да обясни Арабела. — Но нито веднъж не каза, че трябва да напусна къщата. Напротив, веднага ми заяви, че мога да остана колкото искам.
Острият зелен поглед на Мег я накара да се изчерви. Приятелката й присви очи.
— Това звучи като неприлично предложение.
Арабела напразно направи опит да се засмее.
— Такава беше и моята реакция. Ала веднага стана ясно, че негова светлост възнамерява да направи друго предложение.
— Тя млъкна и се замисли.
Мег чакаше със затаен дъх.
— За бога, Бела! — извика най-после. — Защо млъкна на най-интересното място? Кажи какво стана!
— О, извинявай — стресна се Арабела. — Накратко казано, получих предложение за женитба.
Очите на Мег се окръглиха като чинийки.
— Падна на колене и помоли за ръката ти?
Арабела поклати глава. Каква абсурдна представа — елегантният, винаги овладян Сен Жюл на колене пред непозната дама с вехта рокля и мръсни ръце.
— Нищо подобно не се случи — обясни през смях. — Предложението беше съвсем практично: „Аз имам нужда от жена и наследник, а ти имаш нужда от покрив над главата.“
— Виждал ли те е друг път? Искам да кажа, познавате ли се изобщо? — Мег още не можеше да проумее станалото.
— Не — отвърна беззвучно Арабела. — Той беше така любезен да ми заяви, че си има любовница, която напълно го задоволява. Всичко, което желае от мен, е законен наследник.
— Арогантен тип — промърмори Мег, искрено възмутена. — Надявам се, че си се спасила с нищо незначещ отговор.
— Разбира се — отговори натъртено Арабела. — Ти за каква ме смяташ?
Мег сведе глава към ръцете в скута си. Докато очертаваше контурите на едно цвете върху роклята си, изрече бавно:
— Мисля, че при дадените обстоятелства този брак би имал известни предимства.
— Обстоятелствата би трябвало да са съвсем различни — отвърна горчиво Арабела. — Но не мисли, че съм сляпа за предимствата на законния брак с богат херцог. Макар да ми се ще да съм стигнала до такъв брак по традиционния начин.
— Освен това е виновен за смъртта на брат ти — промърмори Мег. — Никога не съм харесвала Фредерик, знам, че превръщаше живота ти в ад, когато беше тук, но в такава смърт има нещо… дяволско. — По лицето й пробяга тръпка.
Арабела кимна сериозно.
— И аз се чувствам така. Като видиш Сен Жюл, ще разбереш, че у него наистина има нещо дяволско.