Мег вдигна глава и в очите й блесна искра.
— Представата да си играя с огъня винаги ми е харесвала.
— Знам, знам — засмя се Арабела и стана. — само че има разлика дали играеш с огъня, или пламъците те поглъщат. — Направи няколко крачки по стаята и муселинената пола се уви около краката й.
Мег я проследи с поглед и попита с интерес:
— Възможно ли е вече малко да си се опърлила, Бела?
Арабела спря, помисли малко и заяви уверено:
— Мег, той нахлу в къщата ми, превзе я с щурм, настоя да му правя компания на вечеря и накрая ме целуна. Ти как би реагирала?
— Според мен това е най-важната точка. — Мег кимна бавно. Искрите в очите й се превърнаха в пламък. — Хубава ли беше целувката? — попита любопитно.
Арабела грабна най-близката възглавница и я хвърли по нея. Мег се наведе, за да я избегне, и се извъртя, за да хване възглавницата, която се удари в прозореца зад нея.
— Я виж ти — каза учудено и погледна през прозореца. — Херцогът идва да те вземе.
— Какво? — Арабела изтича до прозореца. Сен Жюл се бе облегнал на колоната, лицето му беше обърнато към слънцето. Картина на пълно задоволство.
— Той е невероятно елегантен и красив мъж — установи веднага Мег.
— Не съм казала, че е грозен — разсърди се Арабела. — Но това не променя фактите. Той е светски лъв и развратник, както каза баща ти. Непоправим играч, готов да тласне изгубилия играта към смъртта, без да му мигне окото…
— Наистина е красив като дявол — промърмори замислено Мег. — Но има и нещо друго…
— Заплаха — каза веднага Бела. — От него струи заплаха.
— Разбирам какво мислиш — промърмори замислено Мег и притисна лице към стъклото, за да вижда по-добре. — Хм… може би заради белия кичур. Придава му особено излъчване.
— Този човек е опасен като рапирата си — отсече Арабела. — Според мен има друг мотив да дойде тук, не за да ми направи предложение за женитба… не за да се извини, че е причинил смъртта на Фредерик. Убедена съм в това.
Мег кимна.
— Да, сигурно си права. О! — извика внезапно. — Става интересно.
— Какво? — Арабела се присъедини към приятелката си и също притисна чело до прозореца. Сър Марк Барат вървеше към непознатия, застанал на портата му. Два дога го следваха с настръхнала козина. Арабела знаеше какво ще последва — херцогът щракна с пръсти и двете едри кучета се приближиха мирно към него и се оставиха да ги погали.
— Бог да ни е на помощ — пошепна Мег. — Тези чудовища вдъхват страх на всички хора с изключение на баща ми.
— Позволи да ти кажа, Мег, че ако Джак Фортескю успее да омагьоса и баща ти, значи той наистина е дяволът в човешки образ — изсъска Арабела. — Кучетата го признават за свой господар.
Мег се изсмя тихо, без да сваля очи от сцената край портата. Не можеха да чуят какво се говори, но херцогът, който очевидно се чувстваше като у дома си, се усмихна. После обясни нещо и сър Марк изобщо не направи опит да го прекъсне. Двата дога лежаха в тревата, тихи и мирни като пуделчета. От време на време баронетът ги поглеждаше, видимо учуден от необичайното им послушание.
— Бедният татко! Явно е много объркан — отбеляза Мег. — Какво ли му казва твоят херцог?
— Не е мой херцог — възрази автоматично Арабела.
— Виж какво става — извика Мег. — Ти се оказа права. Той е дяволът в човешки образ.
Сър Марк разтърси ръката на посетителя си и с широк жест го покани в къщата.
— Татко е укротен — засмя се тихо Мег. — Ако не го бях видяла със собствените си очи, нямаше да повярвам.
— Не съм казвала, че не може да бъде очарователен, когато иска — промърмори Арабела. — Но можеш ли да ми обясниш защо трябва да се омъжа за човек, който упражнява такъв натиск над мен? Защо изобщо трябва да се омъжа? И защо изборът на Джак Фортескю падна точно върху мен?
— Един вид компенсация — предположи Мег.
— И той така каза. Но аз не вярвам. Зад тази работа се крие нещо друго. — Арабела скочи и отново се заразхожда из стаята. — Но аз няма да позволя да гледат на мен като на бедно, безпомощно същество, лишено от защитата на семейството си и принудено да приеме закрилата на мъжа, който я е лишил от тази защита.
— Не, разбира се, че не — побърза да се съгласи Мег. — Перспективата е ужасна. И двете знаем, че никога не бихме се примирили. Ако искахме, можехме да се омъжим още преди години, но отказахме да правим компромиси. Разбирам, че не искаш да се откажеш от независимостта си, но се опитай да погледнеш на случващото се с други очи.
— Не виждам как — отговори Арабела. — Предлагат ми проста размяна: да бъда отзивчива съпруга, да оставя съпруга си да прави каквото иска, да го приемам в леглото си, когато пожелае. — Тонът й беше леден.