Мег я изгледа замислено.
— Само теоретично, защото знаем, че няма да приемеш предложението… Ако той очаква да не обръщаш внимание на любовниците му, ти можеш да поискаш същото за себе си. — Между веждите й отново се вдълба бръчка. — Разбира се, ако имаш желание да си вземеш любовник.
— Мег, аз нямам твоя опит — отговори през смях Арабела. — Онова, което знам за любовта, съм научила от теб.
Мег въздъхна театрално.
— Това беше толкова отдавна, че почти забравих.
— Ако ти се удаде случай, можеш да опресниш спомена.
— И кого ще намеря в това забравено от бога място? Прекарах един сезон в Лондон, но не се получи нищо и сега съм осъдена да си търся партньор между пъпчивите младежи и вечно пияните земевладелци в Кент.
— Да, или да водиш живота, който те задоволява — подчерта Арабела. — Помниш ли, бяхме на десет години, когато дадохме свещена клетва, че ще пазим независимостта си и мъжете ще трябва да го приемат.
Мег се засмя и поклати глава.
— На десет години момичетата имат право да мислят по този начин, Бела, но нито ти, нито аз срещнахме мъж, който би приел нашите условия. Моят проблем е, че не съм сигурна дали искам да прекарам остатъка от живота си като непорочна девица. А ти?
— Май и аз не искам. — Гласът на Арабела прозвуча обезкуражено. Трудно й беше да си представи как живее като бедна роднина в самотна къщурка някъде в Корнуол. Повече от мрачна перспектива.
Чукане на вратата прекъсна замисленото мълчание.
— Влез! — извика Мег.
На прага застана малка прислужничка.
— Извинете, мис Мег, но сър Марк помоли да попитам дали вие и лейди Арабела бихте дошли в библиотеката.
Двете млади жени се спогледаха въпросително. Ако херцогът бе успял да си осигури подкрепата на баронета само за половин час, значи беше по-страшен, отколкото се бяха опасявали.
— Ще слезем след пет минути, Мидж — кимна Мег и когато вратата се затвори зад момичето, каза на Арабела: — Явно е успял да спечели баща ми на своя страна.
— Предполагам, че е изтъкнал всички предимства на предложението си за женитба — отвърна сухо Арабела. — Сър Марк винаги се е държал като мой баща — още преди смъртта на баща ми. След като татко умря, баща ти не криеше презрението си към Фредерик. Сигурно и той, и майка ти са убедени, че съществува перфектно решение на моя проблем и че херцогът е отлична партия.
— Нищо, че е светски лъв и развратник — промърмори Мег, която се бе надигнала на пръсти пред огледалото и оправяше буйната си червена грива.
— Според мен Джак вече е убедил родителите ти, че е истински ангел — процеди през зъби Арабела.
Мег стрелна приятелката си с въпросителен поглед. Как така Арабела бе споменала съвсем естествено малкото име на херцога? Ала се въздържа от забележки. Не искаше да се меси. Арабела сама трябваше да реши какво ще прави. Мег беше готова да й окаже всяка помощ и подкрепа, да смекчи натиска от страна на родителите й. И двете знаеха, че Арабела ще трябва да води истинска битка.
Тя хвана приятелката си подръка, целуна я бързо по бузата, за да я окуражи, и двете тръгнаха към библиотеката.
6
— О, Бела, мило дете, Мег, скъпа, влезте, влезте — посрещна ги сърдечно сър Марк, когато отвориха вратата на библиотеката. Съпругата му седеше в най-удобното кресло, ветрилото почиваше затворено в скута й. Изглеждаше като човек, внезапно озовал се на друга планета.
Джак остави канчето с бира и стана.
— Дъщеря ми Маргарет — изрече тържествено сър Марк. — Мег, скъпа, позволи ми да ти представя негова светлост херцог Сен Жюл.
Джак се наведе над ръката й.
— Радвам се да се запозная с вас, мадам.
— Сър. — Мег направи реверанс, издърпа ръката си и без да се притеснява, го подложи на обстоен оглед.
Джак отговори на погледа й със замислена усмивка. Външно приятелката на Арабела беше нейна пълна противоположност — тънка и ъгловата, с остри черти, крехки кости и дребна фигурка, докато Арабела беше висока, с ярки черти и добре закръглена фигура. Цветовете на Арабела бяха кремаво и златно, докато много светлият, леко обсипан с лунички тен на Мег образуваше ярък контраст с яркочервените къдрици.
Дали външните противоречия се проявяват и в характера, запита се той. Предизвикателният оглед от страна на Мег му даде повод да се съмнява. Арабела го гледаше по същия начин. Без да бърза, той се обърна към Арабела и неволно се възхити на самообладанието й.
— Седнете, деца мои. — Сър Марк посочи дивана. — Знам, че не обичате ейл. Ако желаете лимонада или кафе…
Арабела поклати глава.