Отвори вратата и я пропусна да мине първа.
Защо ми говори така, питаше се Арабела, докато вървеше пред него към салона, Франклин ги очакваше пред двукрилата врата и като видя господарката си, отвори тържествено.
— Благодаря, Франклин — усмихна се Арабела, влезе в салона и направи почтителен реверанс. — Лейди Олсъп, милорд, каква приятна изненада. Много мило от ваша страна да ни дойдете на гости.
Лейди Олсъп се надигна от мекото кресло и притисна едната си ръка към гърдите. Двойната й брадичка затрепери, тя се залюля леко на високите си токове. Препарираният гълъб, възседнал изкусно направената и обсипана с пудра фризура, се разтрепери на трона си.
— Значи е вярно — изрече тя с дълбоко възмущение. — Не можах да повярвам на ушите си, лейди Арабела. В отсъствие на брат си сте приели в къщата си мъж.
— Виждам, че новините се разпространяват бързо — отговори Арабела с принудена усмивка. — Но вие вероятно не знаете, мадам, че моят брат… че лорд Дънстън си отиде от този свят. — Тя посочи спокойно чакащия до нея Джак. — Позволете да ви представя негова светлост дук Сен Жюл, наследник на брат ми.
Дамата нямаше как да не е чула кой стои пред нея, но не реагира на представянето.
— Мъртъв! — извика потресено. — Граф Дънстън е починал? Как е възможно? — Обърна се към мъжа си и повтори още по-високо: — Олсъп, как е възможно? Как е станало така, че ти не знаеш нищо?
Джак преспокойно си взе щипка емфие, без да сваля поглед от гостенката. Виконтът отчаяно се стараеше да намери отговор на въпроса на съпругата си.
— Кой е този мъж? — Лавиния размаха ветрилото си в посока към херцога. — Какво прави тук?
— Простете, мислех, че вече съм го представила. — Гласът на Арабела звучеше абсолютно равнодушно. — Позволете да ви представя още веднъж наследника на моя брат, новия собственик на Лейси Корт. — Очите й блеснаха за миг — по лицето на Лавиния пролича уплаха, даже шок. Арабела повтори високо и ясно: — Негова светлост херцог Сен Жюл.
В салона се възцари потиснато мълчание. Джак прибра табакерата си в джоба и направи лек поклон.
— Ваша светлост… — промърмори лейди Олсъп. Рядко беше общувала с херцози. — Дук Сен Жюл… — Неволно вдигна ръка да попипа гълъба в косата си, сякаш искаше да се увери, че си е на мястото.
— Същият, мадам. — Джак направи нов поклон.
— Ами… много се радвам… Ваша светлост. Каква чест! Олсъп, веднага се поклони на херцога. — Тя направи реверанс и махна заповеднически в посока на нещастния си съпруг.
Лорд Олсъп се поклони послушно, притискайки шапката до гърдите си.
— Ваша светлост.
Джак кимна едва-едва. Сивите очи гледаха студено от равнодушното лице.
Лейди Олсъп размаха ветрилото си.
— Нямах представа, че негова светлост е роднина с граф Дънстън. При тези обстоятелства, разбира се, няма нищо нередно лейди Арабела да живее в дома на своя роднина. Нали, Олсъп? — И направи заповеднически жест в посока към съпруга си.
— Ами да, при тези обстоятелства — промърмори виконтът и за нещастие добави: — Нямах представа, че между двете семейства има роднински връзки.
Жена му изгледа остро Арабела.
— Негова светлост има роднинска връзка с вас, нали, лейди Арабела?
— Абсолютно никаква — отговори преспокойно Джак.
Моралното възмущение на Лавиния се събуди отново.
— Тогава… как стана така, че сте негов наследник?
— Това засяга ли ви по някакъв начин, мадам? — попита Джак с едва забележима, но ледена усмивка.
Лейди Олсъп се изчерви, като червенината я заля откъм тила и се разпространи по дебело намазаните с руж и напудрени бузи — сигурен знак, че възмущението й е достигнало върха.
— Разбира се, че ме засяга. На карта е заложено доброто име на нашата малка общност. Една от нашите съседки е обезчестена, името й е погазено… все едно дали сте херцог или не — заключи тя с твърд глас.
— Мили боже, мадам, възможно ли е за двайсет и четири часа да съм предизвикал такова опустошение? — попита с искрено учудване Джак. — Наистина ли случаят е такъв, лейди Арабела?
Устните на младата дама затрепериха, но тя се овладя, макар и с мъка. Опита се да примири двете страни:
— Лейди Олсъп, моят брат направи херцога свой наследник и ме повери на неговите грижи и закрила. В момента дук Сен Жюл заема в този дом мястото на орат ми.
— Не виждам къде е разликата — заяви все така твърдо дамата. — Освен ако не е скрил тук някъде жена си. Такъв ли е случаят, сър? — Тя заплаши Джак с показалец.
Арабела изпита още по-силно съчувствие към дамата, която не знаеше с кого се захваща, и каза бързо:
— Мадам… лейди Олсъп, моля ви… не е нужно да се държите така. Личните дела на негова светлост засягат само него… а моите — мен.