— Само корсет — отговори решително Арабела.
Беки изглеждаше разочарована и господарката й обясни примирително:
— Дори за корсет е много горещо, Беки. Въпреки това ще го сложа и ще ти позволя да ме срешиш, както ти харесва.
Очите на Беки засвяткаха.
— Пудра, милейди? Веднага ще донеса кутийката.
— Не — отговори натъртено Арабела. — Не, Беки, всичко ти е позволено, само не пудра. — Тя си припомни чудовищната фризура на Лавиния Олсъп и потрепери. — Достатъчно е, че има лимонов сок. С него косата ми ще блести. Ти си много сръчна и знам, че ще се справиш.
Докато помагаше на господарката си да свали замърсените от работата в оранжерията дрехи, Беки бъбреше безгрижно:
— О, да, милейди. Вие имате прекрасна коса. За мен е радост да ви фризирам.
Арабела влезе в медната вана и се отпусна с доволна въздишка. Вдигна колене и положи глава върху ръба, за да даде възможност на Беки да измие косата й.
— Би ли ти харесало да живееш в Лондон, Беки? Беки спря да я мие.
— Мили боже, милейди… в такъв голям град… май не бих отишла там.
— Би ли дошла с мен, ако реша да отида там? — попита небрежно Арабела. Беки беше едва на шестнадесет години и май още нямаше обожател.
Ох, не знам… — Беки започна да изплаква кестенявите къдрици. — Наистина ли ще отидете в Лондон, лейди Арабела?
Тъкмо размишлявам над този въпрос. В случай че отида, бих искала да си до мен. Разбира се, само ако няма никой, който сериозно да те задържа тук, Беки. Убедена съм, че не мога да се справям без теб.
— Ох, милейди… ами мама? — попита Беки и изля вода с лимон върху косата на господарката си.
— Ще се връщаме за Коледа и през лятото — обясни Арабела. — В Лондон има прислужници, коняри, все добри възможности… Според мен мисис Фит няма да иска да те лиши от тези възможности. — Май искам да убедя повече себе си, отколкото нея, каза си тя.
— Не знам — повтори Беки, но вече не бе толкова сигурна.
— Помисли си, Беки. — Арабела стана и посегна към голямата кърпа. — След няколко дни ще поговорим пак.
Беше готова няколко минути преди часовникът да удари пет. Беки бе увила косата й на кок на тила. Страничните къдрички бяха намазани с помада и блестяха в наситено шоколадово-кафяво. Кокът беше оплетен с тъмночервени копринени панделки. Корсетът подчертаваше извивката на гърдите й в дълбокото деколте на роклята от розова дамаска, правеше талията й още по-тънка и разкриваше красотата на широката пола.
— Много добре изглеждате, лейди Арабела — извика възхитено Беки. — Ще сложите ли перлите? — И й поднесе кутията за скъпоценности.
Арабела я отвори и извади огърлицата от безупречни бели перли. Баща й, който иначе не й обръщаше внимание, бе избрал най-доброто за единствения си подарък. Когато сложи огърлицата на шията си, перлите поеха розовия оттенък на тежката коприна и засияха с нежен блясък. Твърде много усилия за една най-обикновена вечеря у дома, каза си сухо тя и помоли Беки да я закопчее. Не беше нужно да се конкурира със сътрапезника си. Макар че, ако не го направи, ситуацията й ще стане още по-неизгодна.
Взе рисуваното китайско ветрило, приготвено от Беки, сложи дантелена кърпичка в деколтето, кимна си одобрително в огледалото и слезе на партера.
Джак, който чакаше на вратата към трапезарията, чу шума от стъпките й по стълбите и прекоси залата, за да я посрещне на стълбата. Застана пред нея и се поклони със замах. Сивите му очи засвяткаха. Бързо обходи с поглед променената й фигура и спря върху белоснежната гръд в деколтето.
— Добър вечер, мадам. Моите комплименти.
Арабела го погледна подозрително, но не откри нищо неприлично в изражението му, нито намек за подигравка в церемониалния поздрав. Затова реши да следва примера му.
— Добър вечер, ваша светлост — отговори с грациозен реверанс.
Херцогът бе облякъл копринен жакет на светли и тъмни зелени ивици, с висока яка и сребърни копчета. На шията му светеше колосано снежнобяло шалче. Изглеждаше невероятно елегантен. Косата му, както винаги ненапудрена, бе хваната на тила. Когато се изправи, Арабела не можа да не забележи, че отвореният жакет подчертаваше силната извивка на бедрата под опънатия тъмнозелен панталон, закопчан под коленете. Днес не носеше рапира.
— Да седнем на масата. — Той й предложи ръката си. Франклин бе наредил дългата трапеза празнично — както винаги, когато семейството се хранеше заедно. В двата края на излъсканата махагонова повърхност бяха сложени два прибора. На равни разстояния се издигаха четириръки сребърни свещници със запалени свещи. Икономът, облечен в най-добрата си ливрея, чакаше готов да намести стола на Арабела. Един слуга чакаше зад стола на херцога начело на трапезата.