— Арабела, скъпа моя, какво става тук? Вярно ли е, че Фредерик е мъртъв? — Дейвид устреми поглед към херцога, който също бе станал, за да го поздрави.
— Да, за съжаление — отговори Арабела. — Доста сложна история, Дейвид. Заповядай, седни да вечеряш с нас. Франклин, донесете прибор за викария.
— Не… не, благодаря, Арабела, не съм дошъл на вечеря — отклони поканата Дейвид, без да изпуска херцога от поглед.
— Глупостите, които разпространява Лавиния Олсъп, се носят навсякъде. Току-що прекарах доста неприятен половин час с достойната дама и апетитът ми се развали. — Пристъпи към масата и помоли: — Представи ме, ако обичаш. — Враждебността в добрите очи беше твърде необичайна.
Джак реши, че е по-добре сам да се представи.
— Джак Фортескю, сър. — И направи поклон, без да напуска мястото си.
— Сен Жюл? — Дейвид не отговори веднага на поклона.
— Същият. Мисля, че бащите ни се познаваха. — Джак изглеждаше напълно спокоен. С нищо не показваше убеждението си, че трябва да спечели приятелите на Арабела, главно Мег Барат и Дейвид Кайл. Непременно трябваше да си осигури застъпничеството на свещеника.
— Моля те, Дейвид, седни и изпий поне чаша вино — помоли Арабела и даде знак на Франклин да напълни една чаша. — Защо не доведе и Мери?
— Решихме, че е по-добре да дойда сам — отвърна викарият. Погледът му все още беше мрачен, пълен с враждебност.
— Как е починал Фредерик?
— Искате ли аз да обясня? — предложи Джак.
— Не, по-добре аз — отвърна Арабела. — Хайде, Дейвид, хапни с нас. Знам, че имаш слабост към дивеча.
Дейвид имаше слабост към всички радости на трапезата и това му личеше. В момента обаче остана упорито на мястото си, загледан враждебно в херцога, и повтори:
— Не съм в настроение, Арабела. Е, какво става тук?
Вместо отговор Арабела посочи близкия стол. Макар и неохотно, Дейвид седна и посегна към чашата. Джак и Арабела също седнаха.
Арабела обясни ситуацията кратко и ясно — надяваше се, че за последен път повтаря какво се е случило. Всички, които означаваха нещо за нея, имаха право да я чуят от устата й.
Дейвид я изслуша, без да я прекъсне, като през цялото време местеше поглед между нея и херцога. Когато Арабела свърши, той остана известно време мълчалив, после отпи глътка вино. Накрая рече:
— Съжалявам за смъртта на Фредерик. Моите съболезнования, Бела.
Тя му отговори с празна усмивка. Дейвид беше наясно с характера на граф Дънстън и често го беше укорявал за разпуснатия живот и лошите отношения с арендаторите. Арабела знаеше, че съболезнованията се отнасят не толкова до смъртта на брат й, колкото до ситуацията, на която я бе осъдил Фредерик.
Дейвид се намръщи отново и се обърна към херцога, който поливаше шарана си с магданозен сос, сякаш разговорът не го засягаше. В следващия миг се опря с две ръце на масата и се изправи.
— Бих искал да поговоря с теб на четири очи, Бела.
Тя се надигна веднага.
— Да отидем в библиотеката. Ще ни извините, нали, Джак?
— Но разбира се. — Херцогът се изправи учтиво и ги изчака да излязат. После отново седна и продължи вечерята си без външни признаци на несигурност. Нямаше никакво желание да направи Дейвид Кайл свой враг.
Дейвид последва Арабела в библиотеката и затвори вратата. Застана пред нея и заговори направо:
— Знаеш ли каква е славата на този човек, Бела?
— Да, разбира се. Страстен картоиграч и освен това развратник — отговори безгрижно тя. — Истински светски лъв. — Отпусна се в един шезлонг и подреди грижливо колосаните си поли. — Необходим ми е твоят съвет, Дейвид. Херцогът помоли за ръката ми.
Дейвид издиша шумно.
— Нямах представа, че го познаваш.
Арабела поклати глава.
— Едва от вчера.
— Защо тогава, за бога… защо ти е направил предложение?
— В погледа му се четеше обърканост.
— Не знам — отговори просто тя. — Мег го нарече един вид компенсация. Може би иска да действа почтено.
— Много бих искал да е вярно — отзова се презрително викарият. — Ти, естествено, си му отказала.
Тя завъртя ветрилото между пръстите си, докато обмисляше думите си.
— Първоначално да… не… — Вдигна глава и помоли: — Дейвид, остави ме да обясня. Цял следобед размишлявах. Обмислях алтернативите. Всъщност, каква алтернатива имам?
— Имаш приятели, които с радост ще ти осигурят дом. Ще те приемат в семейството си.
Тя се усмихна с много обич и меланхолия.
— Знам, мили приятелю, но не искам да подлагам на изпитание добросърдечието на приятелите си. Знам, че с радост ще споделите с мен малкото, което имате, но не бих могла да живея така.