— О, да — отговори убедено тя. — Бъди сигурен, че обмислих всички аспекти и проверих всяка алтернатива. Трябва да го направя, разбираш ли, трябва! — В ясните, спокойни очи светеше решителност.
Дейвид кимна.
— Утре сутринта ще дойда със сър Марк и Тревор. Кажи на херцога да ни чака. — Посланието беше ясно. Арабела можеше да разчита на приятелите си. Херцогът не биваше да остава с впечатление, че тя е слаба и беззащитна.
На устните й изгря усмивка.
— Май първо трябва да му кажа, че съм решила да приема предложението му.
Дейвид разпери ръце.
— Нима още не знае?
Арабела избухна в смях.
— Не. Исках първо да обсъдя решението си с теб. След като ти не успя да ме убедиш, че съм на грешен път, значи имам всички основания да встъпя в брак.
— Ако знаех, нямаше да съм толкова отстъпчив — промърмори Дейвид и поклати глава.
— Това само щеше да укрепи решителността ми — засмя се тя и го целуна по бузата. — Ще те изпратя.
Арабела застана на прага и изчака Дейвид да се метне малко тромаво на гърба на коня, вързан до стълбището. Махна му за довиждане и се върна в трапезарията.
Когато влезе, Джак тъкмо белеше круши.
— Нима добрият викарий си отиде? — попита той с вдигнати вежди и бавно разряза крушата на четири.
— Да — отговори Арабела и седна. — Не беше в най-доброто си настроение. — Опря брадичка на ръцете си и впери поглед в него.
— Така ли? — Погледът му се изостри. — Вероятно е обзет от обичайното морално възмущение?
— Не съвсем. — Арабела продължи да го гледа замислено. След като бе взела най-важното решение в живота си, можеше да се наслаждава на играта. И без това скоро щеше да свърши.
Джак присви очи.
— Да отгатна ли?
Арабела реши, че играта не е истински забавна и че не й доставя удоволствие да я играе.
— Не беше особено щастлив от решението ми да ви направя най-щастливия мъж в Англия — изрече с комична тържественост тя. Не искаше той да забележи, че е наясно, че не всички изгоди са на нейна страна.
Джак не каза нищо. Само нареди парченцата круша на чинийката пред нея. Сведе поглед, за да скрие доволните пламъчета в очите си. Сърцето му триумфираше. Игра и спечели. Походът на отмъщението приключи.
Стана и взе ръката й.
— Ти наистина ме направи най-щастливия мъж в Англия. Чувствам се почетен и поласкан. — Поднесе ръката й към устните си и срещна погледа й. В сивите зеници се четеше въпрос. Беше убеден, че тя замисля нещо. Зад тази внезапна капитулация се криеше определена цел.
— Благодаря, сър — пошепна тя с най-мекия си тон.
Джак пусна ръката й и се настани обратно на стола си.
— Желаеш ли да определим датата, мила моя?
— Първо ще сключим брачен договор. Утре ще дойдат Дейвид, сър Марк и адвокатът му Тревор, за да обсъдите условията… всичко необходимо.
Джак си наля малко вино от гарафата, за да има време да обмисли думите й.
— Значи брачен договор… — промърмори той замислено.
— Доколкото знам, това е обичайна практика — отвърна Арабела и хапна едно парченце круша.
Джак я изгледа над ръба на чашата.
— Темата ме интересува. Ще задоволиш ли любопитството ми?
— Разбира се — кимна тя и хапна още малко круша. — Мисля, че ще имам нужда от годишна издръжка в размер на около дванайсет хиляди фунта. Достатъчно ли е това за дама, която желае да заеме полагащото й се място в модния свят?
— Повече от достатъчно — отвърна сухо херцогът, докато си мислеше, че Арабела Лейси е най-смелата, най-дръзката жена, която е срещал някога. — Но аз си мислех, че ще изпращаш сметките си на мен, за да ги плащам.
Арабела смръщи чело.
— Не, това не ми е достатъчно. Това не означава независимост. Не съм съгласна. По-добре да отида в Корнуол.
— Съмнявам се, че там ще ти е по-добре.
— Сумата няма да ви притесни — обясни тя с тон на хладен разум. — Доходите от земите на Лейси ще я покрият напълно.
— О, така ли? — Възхищението му нарастваше. — Преди да се съглася, би трябвало да видя сметководните книги. Какво още искаш?
— Собствена кола и коне. Най-добре ландо. Четох, че били много на мода. Разбира се, ще ми трябва и кочияш. Собствена конюшня и момче за Рене. Искам да дойде с нас в Лондон.
Джак вдигна вежди.
— Та това е цял каталог, мила моя! Но бъди спокойна — ще ти предоставя достатъчно място и персонал. Ще имаш и кола, и коне. В момента каретата ми е тук, готова да те отведе в Лондон. Там ще можеш да я използваш по свое усмотрение.